— Какво искаш, Сет? За какво си дошъл?
— За да ми кажеш какво искаш ти. От какво имаш нужда.
— Спокойствие. — Грейс посочи с ръка. — Имам го тук. Приятелство. Това също имам.
— Това ли е всичко? Достатъчно ли ти е?
— Цял живот ми е било достатъчно.
Той улови лицето й в ръце, преди да бе успяла да отстъпи назад.
— А ако можеш да имаш повече? Какво ще искаш тогава, Грейс?
— Ако искаш това, което не можеш да имаш, то само те прави нещастен.
— Кажи ми. — Очите му оставаха приковани към нейните. — Този път ми го кажи направо. Просто ми кажи какво искаш.
— Семейство. Деца. Искам деца и мъж, който ме обича… Който иска да създаде семейство с мен. — Устните й трепнаха леко, ала усмивката не достигна до очите й. — Изненадан си, че съм готова да разваля фигурата си? Да прекарам няколко години от живота си, като сменям пелени?
— Не. — Сет плъзна ръце по раменете й и я стисна по-здраво. Бе усетил, че й се иска да се отдръпне, да избяга. — Не, не съм изненадан.
— Наистина ли? Е… — Тя размърда рамене, сякаш да се отърси от тежестта на докосването му. — Ако ще останеш, да влезем вътре. Жадна съм.
— Грейс, аз те обичам. — Той видя как усмивката се оттече от лицето й, почувства как тялото й замръзна.
— Какво? Какво ми каза?
— Обичам те. — Да го каже означаваше сила, осъзна Сет. Истинска сила. — Влюбих се в теб, преди да съм те видял. Влюбих се в един образ, в един спомен, в едно желание. Не съм сигурен какво е това, какво са всичките тези неща. Не знам дали е било съдба, личен избор или късмет. Но беше толкова бързо, толкова силно, толкова дълбоко, че не исках да си позволя да повярвам и не исках да си позволя да ти се доверя. И те отхвърлих, защото ти си позволяваше и двете. Дойдох, за да ти го кажа. — Хвана ръцете й. — Грейс, аз те моля отново да повярваш в нас, отново да се довериш на нас. И да се омъжиш за мен.
— Ти… — Трябваше да направи крачка назад, трябваше да притисне ръка към сърцето си. — Ти искаш да се ожениш за мен?
— Моля те днес да се върнеш с мен. Знам, че е старомодно, ала искам да се запознаеш с моето семейство.
Сърцето й едва не се взриви от напрежението в гърдите.
— Искаш да се запозная със семейството ти…
— Искам те да се запознаят с жената, която обичам, с жената, с която искам да живея живота си. Живота, който чаках да започна… Чаках нея, за да започна.
— О… — Напрежението в гърдите й се оттече, изля се от нея, докато сърцето й заблестя в очите.
— Не плачи. — Изглежда, все пак щеше да се моли. — Грейс, моля те, недей. Не ми казвай, че много съм закъснял. — Той непохватно изтри сълзите й. — Не ми казвай, че съм разрушил всичко.
— Толкова те обичам. — Тя затвори пръсти около китките му и видя как чувствата преливат в очите му. — Бях толкова нещастна, докато те чаках. Бях толкова сигурна, че съм те изгубила. Отново. По някакъв начин.
— Не, никога вече. — Сет я целуна нежно, без да пуска лицето й. — Никога вече.
— Не, никога вече — прошепна Грейс в устните му.
— Кажи да — помоли я той. — Искам да те чуя да казваш да.
— Да. На всичко. — Прегърна го силно в уханната утрин, където звездите спяха зад небето. И почувства как последната брънка от веригата ляга на мястото си. — Сет…
Той затвори очи и опря буза на косите й. И усмивката му разцъфна, бавно и свободно.
— Грейс…
— Ние сме там, където трябва да бъдем. Чувстваш ли го? — Пое дълбоко въздух. — Всички ние сме там, където ни е мястото. — Вдигна лице и посрещна устните му, които я очакваха. — И сега — каза тихо — всичко започва.
Информация за текста
© 1998 Нора Робъртс
© 2002 Галина Курчатова, превод от английски
Nora Roberts
Secret Star, 1998
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Тайна звезда
Коломбина Прес, 2002
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13591]
Последна редакция: 2009-10-02 22:30:00
