— Щастието, че те измъкна течението от дъното на реката — на сто милиарда…
— Колкото животът на една галактика.
— И вероятността да стигнеш жив при нас — на хиляда милиарда години…
— Животът на Вселената — промърмори като заключение богът на небитието.
В този момент Омир, който с мъка се държеше за парапета пред олтара, увисна безжизнен като кукла с разкрачени крака и ръце, провесени през металическия парапет.
— Не сте ли вие Барбара Хамилтън?
— Да — отговори учуден женски глас. — Откъде знаеш?
Това беше усилвателят, който възпроизведе звуковия запис в паметта на Омир.
— Веднъж чух Адриан Горд да говори за тебе. Представих си, че точно така изглеждаш.
— Удивително!
— Така че не се различаваш от предварителната ми представа за тебе.
— Колко мило!
— Не означава ли това, че ти си ми предопределена от съдбата?
— Нима?! — произнесе гласът й, дълбок и леко изплашен.
В помътнелите кръвясали очи на Омир прозорците със стъклопис се превърнаха в далечните светлини на столицата, а трите олтара — във весела безкрайна въртележка.
— Направете анализ на делта-вълните! — заповяда богът на съсредоточеността.
Две металически ръце се спуснаха отнякъде и с точност и безразличие хванаха под мишците отпуснатото човешко тяло, чиито мисли се рееха в космоса на младостта му.
„Не би ли могъл да спре завинаги този бързо отминаващ миг. Той е като ангелски звук на цигулка… Като неповторимата сладост от светкавично преминала по тялото тръпка…“
— Имаш да живееш още пет секунди — заговори с техническа точност, както при излитането на космически кораб, богът на скоростта, а в същото време приемащи лъчи — някои многоцветни, други невидими — се кръстосаха алчно върху тялото на Омир.
„Човешкият глас“, който възпроизвеждаше вътрешния глас на човека, разпънат върху металическите ръце, нямаше нищо общо с човешкия глас; беше нещо като бясно въртяща се магнетофонна лента. Тя представляваше цялото му съществуване. Ако можеше да бъде забавена, сигурно би траяла колкото един живот.
— Омир Хидън — изрече богът на небитието, — ти си създание, което се ражда един-единствен път в целия Космос. Радвай се на неповторимостта си.
— Включете интегралните усилватели! — заповяда богът на скоростта.
Погледът му стигна до безкрайността и за Омир целият небосвод се превърна в усмивката на Барбара. Човекът потръпна в металическите ръце, които като слисани го освободиха от прегръдката си. Омир се строполи в подножието на Олтара на вероятностите, струйка кръв бликна в края на устните му.
— Колко странно могат да изглеждат даже такива необикновени смъртни! — възкликна богът на съсредоточеността. Какъв прекрасен случай все пак.
Светлинните лъчи, които дотогава опипваха тялото на Омир, се оттеглиха колебливо.
— Казвал съм ти и друг път, че си опорочен от ненужното чувство за красота — произнесе безстрастно богът на небитието.
Информация за текста
© 1970 Адриан Рогоз
© 1982 Веселина Георгиева, превод от румънски
Adrian Rogoz
Altarul zeilor stohastici, 1970
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2008
Редакция и форматиране: Борис Борисов, 2008
Издание:
Адриан Рогоз. Цената на бездната
Сборник научнофантастични разкази и новели
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна
Румънска, първо издание
Преводач от румънски: Веселина Георгиева, 1982
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, 1979
Рисунка на корицата: Текла Алексиева, 1982
Рецензент Спаска Кануркова
Редактор Ася Къдрева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректор Жулиета Койчева
Дадена за печат на 6.VI.1982 г. Подписана за печат на 15.Х.1982 г. Излязла от печат месец 19.XI.1982 г. Формат 70?100/32 Изд. № 1596 Печ. коли 22,50 Изд. коли 14,57 УИК 13,98 Цена 2 лв. ЕКП 95364 21531 5627 -45-82
Държавна печатница „Балкан“, София
Adrian Rogoz. Pretul secant al genunii
Editura „Albatros“, 1974
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9476]
Последна редакция: 2008-11-17 08:30:00
1
Градът на хрътките (англ.). Б.пр.
