— Предостатъчно — каза Ернандес мрачно.
— Бързичко си почистил бъркотията — огледа се Дядо Коледа.
— Изглежда по-добре, отколкото е — отвърна Ернандес. — Имаше някои структурни щети по стълбището. Всеки над втория етаж трябва да се движи с асансьор.
— Е, щом всичко свърши, много неща изглеждат по-добре, отколкото са — каза Дядо Коледа. — Не искам да мисля колко индустрии щяха да погинат, ако не беше така.
— Спести ми проповедите си.
Стигнаха вратата на офиса — Ернандес мина през проверка на ретината и отпечатък от дланта на скенер, след което вратата се плъзна в стената.
— Какво ще пиеш?
— Всичко, само да е алкохол.
Ернандес наля две чаши и подаде едната на Дядо Коледа, който беше седнал на един кожен стол, след което се настани зад бюрото си.
— Добре, старче — каза той, — какво мислиш, че имаш срещу мен?
— Ти си наел Маркиз Куинсбъри да убие президента Трилейни — отвърна Дядо Коледа. — След това си поръчал да създадат Найтхоук, който да убие Маркиза, за да можеш да потулиш работата.
— Защо бих го правил? — попита полковника и запали тънка пура от Антар.
— О, имал си много причини — отговори възрастният мъж и отпи от питието си. — Според мен си искал да заемеш неговия пост. Наел си Маркиза да убие Трилейни… но след това той е започнал да те изнудва. Може би е станал прекалено алчен и в един момент е трябвало да избираш дали да го убиеш или да бъдеш разкрит.
— Ти си в голяма заблуда.
Дядо Коледа сви рамене.
— Причината няма никакво значение. Това, което е важно, е, че ти си наел Маркиза да дръпне спусъка и той си го призна преди Найтхоук да го убие.
— Глупости! Защо ще ви казва?
— Може би се е опитвал да си купи живота.
— Глупости — повтори полковникът. Той забеляза, че пурата му е изгаснала и я запали отново. — Маркиза беше безразсъдно смел като младия Найтхоук.
— Може би се е перчел — каза Дядо Коледа. — На кой му пука каква е била причината? Имам го на запис, копия от него се съхраняват на три различни планети в Олигархията. Ако не им се обаждам всеки месец, записите ще отидат…
— В Олигархията? — прекъсна го Ернандес. — Някак си не треперя от страх.
— В пресата на Солио II и при по-важните политици — довърши възрастният мъж.
Ернандес го гледаше внимателно.
— Мисля, че блъфираш.
— Но би ли рискувал живота си? — усмихна се Дядо Коледа. — Аз не искам нищо друго, освен да отида в Пръстена и да грабя божиите църкви на воля. Ако ме пуснеш, няма и да чуеш повече за мен. Ако ме убиеш, и теб ще те последва същата участ до — нека не гледаме прекалено песимистично — една година.
Ернандес изпи питието си на един дъх, след което внимателно постави празната чаша в края на лъснатото си бюро.
— Искаш ли да чуеш истината?
— С удоволствие — каза възрастният мъж и погледна през прозореца към гробището. — Но и да не ми я кажеш, ще го преживея. От теб зависи.
— Трилейни беше тиранин, ала беше мекушав тиранин. Позволи на Маркиза да разграбва системата Солио, защото не му стискаше да се изправи срещу него. — Той замълча. — Навремето Маркиза работеше за мен, как да кажа, на свободен договор. Имахме сърдечно приятелство. В крайна сметка успях да го убедя, че ако убие Трилейни, на негово място ще поставя марионетка, която ще му даде даже по-голяма свобода в разграбването на Солио.
— Имаш предвид себе си?
— Ако успеех да спечеля подкрепата, да. Ако не, тогава някой, който да се поддава на влиянието ми. Силата на Маркиза щеше да закрепи властта ни, а ние щяхме да му се отблагодарим като си затваряме очите. Поне този план му изложих. — Той се замисли. — Разбира се, в момента, в който вземехме властта, щяхме да изгоним Маркиза и хората му извън системата.
— Маркиза можеше да усети уловката — отбеляза Дядо Коледа.
— Нямаше да има никакво значение — отговори полковникът. — Щях да се закрепя на властта, а той щеше да е все така богат и щастлив да ограбва други планети.
— И той уби Трилейни.
Ернандес кимна.
— Но се оказа по-умен, отколкото си мислех. Беше подготвил своя марионетка и ме изненада. Новият президент му се кланяше по-дълбоко и от Трилейни. Именно
— Патриот, убиец, ще оставим времето да реши — каза Дядо Коледа и направи многозначителна пауза. — Или можем да го разгласим на всички сега. Ти решаваш.
Ернандес дълго го гледа, без да продума.
— Съгласен съм — каза той най-накрая. — Споразумяхме се.
— Добре — кимна възрастният мъж. — Жалко, че трябваше да загубим такъв обещаващ младеж.
— Найтхоук? Нямаше място за него в нашите планове — каза Ернандес. — А така си спестяваме милионите, които трябваше да доплатим на хората му на Делурос. Официалната версия е, че е умрял преди да завърши мисията.
— Това означава само едно — че ще направят още един — замисли се Дядо Коледа. — Кой знае? Може би следващия път ще го направят по-добре.
— Какво му имаше на този? — попита Ернандес с любопитство. — Беше достатъчно добър, за да убие Маркиза и да затрие половината ми служители.
— О, имаше всички необходими физически качества — каза Дядо Коледа. — Бяха се погрижили за това. Учили са го да убива от момента, в който се е родил, ако „родил“ е подходящата дума. — Той си довърши питието. — Но не са могли да му дадат сърцето на Перфектния убиец. Джеф беше прекалено чувствителен.
— Чувствителен? — изненада се Ернандес. — Помисли си какви хора уби!
— Няма значение — поклати глава възрастният мъж. — Той имаше един голям дефект — дефект, който може би е по-фатален от лош мерник или несигурна ръка: бедният кучи син проявяваше емоции. А в неговия бизнес човек никога не може да си позволи да се води от чувствата. — Той замълча. — Перфектния убиец е
— Мисля, че започна да става по-закоравял към края — каза Ернандес.
— Така ли?
Полковникът кимна.
— Последните му думи — знаеше, че аз ще я убия, ако той не го направи. Вече нямахме полза от нея, а и знаеше прекалено много.
— Е — каза Дядо Коледа, — мисля, че ще пийна още едно и после ще те оставям.
Ернандес стана и напълни отново чашите.
Възрастният мъж вдигна своята.
— За изгубената невинност!
— Чия? — попита Ернандес.
— На всички — отговори Дядо Коледа.
Информация за текста
