Катеричката Лю Ли

девойката да разбере какво става, катеричката се изгубила в гъстите клонаци на боровете, дето сладкопойни птици извивали до премала кръшни песни.

— Ах, та ти само си се преструвала на мъртва, хитрушо! — плеснала с ръце зарадваната девойка.

— Прости ми, че се престорих на мъртва, за да ме донесете до гората! — викнала в отговор Лю Ли към слисаното момиче. — Но вярвай ми, ако не бях направила това, щях наистина да умра от тъга по моята гора във вашия гостоприемен дом!… Бъди щастлива и ти у дома си, сестрице!

И след миг катеричката се изгубила дълбоко в гората — при волния вятър, при сладкопойните птици, при свободата…

,

Информация за текста

© Георги Русафов

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9144)

Последна редакция: 2008-09-08 08:00:00