Абракадабра

ме накиснахте в това тресавище, сега вие ме измъквайте!“ Той чакаше, като гледаше потъналия в размишления Макноот, после напомни за себе си:

— Какво ще предложите, капитане?

Постепенно на лицето на Макноот засия доволна усмивка.

— Счупете тоя апарат и хвърлете парчетата в сметопровода.

— Това не решава въпроса — възрази Бермън. — Както и преди ще ни липсва един каф. ес.

— Нищо подобно! Ще доложа, че е загинал от неизбежните случайности в космоса. — Капитанът многозначително намигна. — Сега летим в безвъздушното пространство.

Взе бланка за радиограма и като погледна усмихващия се облекчено Бермън, започна да пише:

ТЕРА, ДО ЩАБ-КВАРТИРАТА

ОТ „НЕУМОРИМИЯ“.

ПАРАГРАФ В1098 КАФ. ЕС, ЕДИН БРОЙ, СЕ РАЗПАДНА ПОД ДЕЙСТВИЕТО НА ГРАВИТАЦИОННОТО НАПРЕЖЕНИЕ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ПОЛЕТО НА ДВОЙНАТА ЗВЕЗДА ХЕКТОР ГОЛЯМ-МАЛЪК. МАТЕРИАЛА ИЗПОЛЗВАХМЕ ЗА ГОРИВО.

КОМАНДИР НА „НЕУМОРИМИЯ“

МАКНООТ.

Бермън отнесе бланката в своята кабина и изпрати радиограмата на Земята. Пак два дена се възцари покой и веселие. Но ето, Бермън със загрижено лице дотича отново в капитанската каюта.

— Обща тревога, капитане! — задъхвайки се, съобщи той и тикна радиограмата в ръката на капитана.

ТЕРА, ЩАБ-КВАРТИРАТА.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ ДО ВСИЧКИ СЕКТОРИ. БЪРЗО И ВАЖНО. ЗАНАПРЕД КОРАБИТЕ ДА НЕ НАПУСКАТ ЗЕМЯТА. НАМИРАЩИТЕ СЕ В ПОЛЕТ КОРАБИ ДА СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ НАЙ-БЛИЗКИЯ КОСМОДРУМ И ДА ЧАКАТ ПО- НАТАТЪШНИ УКАЗАНИЯ.

УЕЛИНГ

КОМАНДВАЩ АВАРИЙНАТА И СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА, ТЕРА.

— Нещо се е случило — невъзмутимо забеляза Макноот.

Придружен от Бермън, той спокойно отиде в щурманската рубка. Разгледа картите, набра по вътрешната линия номера на Пайк и каза:

— Започнала е някаква паника. Полетите са забранени. Отправяме се към Закстедпорд. Натри дена път. Незабавно променете курса: Щирборд, седемнадесет градуса, деклинация десет. — Той сложи слушалката и огорчено каза: — Пропадна ни чудесният месец на Тера. А Закстед не мога да понасям: воняща дупка. Хората страшно ще се разсърдят и не ги осъждам.

— Какво може да се е случило според вас? — запита Бермън. Беше разстроен и разтревожен.

— Един бог знае. Последния път обща тревога имаше преди седем години, когато насред пътя към Марс експлодира „Звездоход“. Докато траеше следствието, не пускаха нито един кораб да лети. — Той потърка брадичката си, помисли и продължи: — А преди това имаше тревога, когато на „Сарбакан“ полудя целият екипаж. Каквото и да се е случило този път, не се съмнявайте, че работата е сериозна. Тъй или иначе, скоро ще узнаем. Ще ни уведомят още преди да сме стигнали Закстед или веднага след това.

Уведомиха ги! Не бяха изминали и шест часа, когато Бермън се втурна в кабината. На лицето му бе изписан ужас.

— Сега пък какво ви се е случило? — попита Макноот, като го загледа втренчено.

— Каф. ес! — едва продума Бермън. Махна с ръка, сякаш отстраняваше невидима паяжина.

— Какво има?

— Всичко е заради печатната грешка във вашия екземпляр на ведомостта. Трябва да се чете кафяв пес.

Командирът само кокореше очи.

— Кафяв пес! — повтори след радиста Макноот и в устата му това прозвуча като ругатня.

— Погледнете само:

ТЕРА, ЩАБ-КВАРТИРАТА

ДО „НЕУМОРИМИЯ“.

ВЪВ ВЕДОМОСТТА ВИ ПОД ШИФЪР В1098 Е ЗАПИСАНО КОРАБНОТО КУЧЕ ЖЪЛТУРКО. СЪОБЩЕТЕ ПОДРОБНО ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА И КАК ЖИВОТНОТО СЕ Е РАЗПАДНАЛО ПОД ДЕЙСТВИЕТО НА ГРАВИТАЦИОННОТО НАПРЕЖЕНИЕ. РАЗПИТАЙТЕ ЕКИПАЖА И СЪОБЩЕТЕ КАКВИ СИМПТОМИ СЕ НАБЛЮДАВАТ У ХОРАТА. БЪРЗО И ВАЖНО.

УЕЛИНГ

КОМАНДВАЩ АВАРИЙНАТА И СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА, ТЕРА

Останал сам в каютата си, Макноот яростно загриза нокти. От време на време навеждаше очи и поглеждаше не е ли стигнал вече до месото.

,

Информация за текста

© 1955 Ерик Ръсел

© 1968 Цвета Пеева, превод от руски