Празник

мрачини, които заранта скосява.

— Ами ти?

— Не обичам да се хваля, па нямам и време. Аз си гледам градинарството. Моята работа не е лека.

— Какво ти градинарство? — рече с дебел глас костенурката. — Ти олющваш кората на младоците и те изсъхват. Изяждаш зелките още когато са дребни. Бива те наистина за градинар! Омръзна ми да ви слушам всички как се хвалите. Край нямат хвалбите ви. Моята работа е най-тежка: смазала съм се от работа.

— Че каква е пък твоята работа?

— Аз съм носачка. Цяла къща нося на гърба си.

— Носиш, жълво, но не къща, а проста коруба, в която живееш само ти.

Додето животните се препираха, денят се мина, мръкна се, дойде полунощ, а после почна да се зазорява. Те се още препираха кое е най-работливо от всички.

Високо над тях, по-високо и от най-високия планински връх, летеше орелът. Студено му беше във висините, но той чертаеше кръгове и гледаше към огромното изгряващо слънце.

Той не видя животните, макар че беше далновиден, и не чу самохвалствата им.

Очите му бяха втренчени в слънцето и той му рече:

— Добро утро, брате мой! Дано днешният ден излезе по-добър от вчерашния!

,

Информация за текста

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8880]

Последна редакция: 2008-08-18 08:00:00