Наредили дърветата едно до друго и ги навързали с ликата. Тласнали сала в морето, качили се и заплували. Стигнали до един остров, ала не знаели там ли е жилището на морския дух, или е на друг остров.
— Какво да правим? — запитал първият побратим, оня с църквата. — Дали да продължим, или да спрем тук?
— Я да спрем — казал оня с планината, — че ми се пие вода. Страшно съм ожаднял!
Вързали сала и слезли на брега. Още отдалеч видели всред острова голям замък.
— Да вървим там! — рекли. — Там ще поискаме вода.
В този замък живеел морският дух. Пръв влязъл оня с църквата. Видял един едър брадат мъж, с кожени дрехи, че седи на голям каменен престол. Той бил морският дух: духовете вземат такива образи, каквито искат. На коленете му седяла мома и ронела сълзи. Тя била княгинята.
Юнакът поискал вода. Духът му казал:
— Ето там, на масата, чаша. Пий!
На масата имало наистина златна чаша. Но тя била голяма и толкова тежка, че юнакът не можал да я повдигне.
Влязъл вторият побратим — оня с планината. И той поискал вода. Духът посочил и на него чашата. Онзи я вдигнал, но не можал да я приближи до устните си: натежала му и я изпуснал.
Най-сетне влязъл Горският Син. Духът не го познал. И на него показал чашата. Юнакът вдигнал тежката чаша, изпил я до дъно, па ударил с нея духа по главата и го съборил мъртъв от престола.
Княгинята скочила радостно и се хвърлила към юнака. Паднала на колене пред него да му благодари.
— Познах те — рекла тя. — Ти си онзи, когото наричаха в двореца Горски Син. Ти отърва сестрите ми по-рано, а сега избави и мене. А тия юнаци кои са?
— Те са побратими на Горския Син.
Юнаците завели княгинята в бащиния й дворец. И баща й, и сестрите й се зарадвали много, защото не се надявали вече да я видят въпреки обещанието на Горския Син. Направили три сватби в един ден. Горския Син оженили за най-малката дъщеря, юнака, който носел планина — за средната, а оня, който носел църква — за най-голямата.
За готвача и шивача не се чуло вече нищо. Кой ги знае къде ли готвят и шият.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010
Издание:
Николай Райнов. Приказки от цял свят
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005
ISBN 954-739-564-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16061]
Последна редакция: 2010-05-18 09:30:00
