царство — той трябва да бъде сменен, по избор, от другиго. После добавила, че Великият Дявол е върховен господар на всички области в пъкъла; негови подчинени са — чумата, рицарите на Войната, Мрака и Смъртта, пажовете на Глада, Греха и Бедата, великите духове на Водата, Земята, Огъня и Въздуха, тринадесетимата господари на пъклените области, шестимата пазители на изтезанията, отмъщенията и убийствата, пратениците на злосторствата, всички магьосници, врачове, знахари, както и всички подчинени на изброените: — дяволите, болестите, малките духове, змейовете, ламите и целият подземен свят.
Чумата обяснила още, че длъжността е много важна и затова не може да се повери всекиму. Поради това, тя била решила — тази нощ да подложи на изпит всички свои придворни, съветници и довереници, та да види, кой е най-способен да стане върховен властител на пъкъла. После ги попитала, кой от тях желае да участвува в надпреварването. Всички поискали. Само Великият Дух на Водата казал, че не може да поеме големите отговорности на тази висока длъжност и затова се отказва.
63. За състезанието между съперниците
Като изслушала всички, чумата се обърнала към зетя си и рекла:
— Никой от нас не се съмнява, че и царят на подземното царство, който е по власт пръв след Великия Дявол, ще пожелае да участвува.
— Да, — отвърнал момъкът: — съгласен съм.
Но ето, че се обадили гласове:
— Той може да ни бъде цар, но мястото на Великия Дявол не ще има право да заеме, защото е смъртен.
Тогава чумата възразила:
— Не е тъй. Кой ще заеме това място, още се не знае. Но той може да участвува в състезанието с повече право от вас, защото и властта му е голяма. Когато се свърши изпитът, ще видим — дали онзи, който е победил, може да стане Велик Дявол, ли не.
При тия думи всички млъкнали. На всекиго се искало да узнае по-скоро — какъв ще бъде изпитът.
Чумата прошепнала нещо на дъщеря си и рекла:
— Новата царица на подземното царство ще ви каже, какво трябва да направи оня, който желае да заеме престола на Великия Дявол.
Като казала това, тя седнала на престола си, а се изправила дъщеря й. Тя казала със своя сладък глас:
— Мои мили помощници, придворни и сановници, чуйте, какво ще ви кажа! Всички знаете, че един от нашите най-високи сановници — змеят с четиридесет глави — отказа да признава нашата власт и се провъзгласи сам за цар на змейовете. Поради това, и ние му отнехме всички права и забранихме на неговите подчинени да влизат в нашия дворец. Той не е безсмъртен. Според законите на подземното царство, който извърши постъпка като неговата, се наказва със смърт, ако е смъртен, ако ли е безсмъртен — с вечен затвор. На вас предстои да изпълните над змея присъдата. Който успее да го убие, ще получи престола на Великия Дявол. Дават ви се два часа срок, за да извършите тоя подвиг. Ще бъде признат за победител оня, който докаже, че е убил змея, и разкаже, що се намира в стаите на неговия лабиринт. След два часа, всички ще се съберете отново в този чертог и тогава ще видим, кой е достоен за високото место. Сега вървете и бързайте: знайте, че лабиринтът е далече. Но бъдете предпазливи, защото змеят е по-силен и от най-силния между вас, а четиридесет ужасни змии пазят пруста пред неговия чертог.
Като чули тия думи, по-страхливите се отказали от участие в състезанието; те рекли, че за два часа никой не може да отиде до лабиринта и да се върне. Такъв подвиг бил невъзможен. Но десетина души се решили да тръгнат. Когато всички се разотишли, чумата казала на зетя си:
— Аз щети помогна да отидеш бързо в царството на змейовете и да убиеш осъдения. Ще ти дам най- бързия кон и най-силното оръжие, стига да се не боиш.
— Нямам нужда от нищо, — рекъл царят. — Преди да изтекат двата уречени часа, аз ще се върна и ще ви докажа, че съм убил змея.
64. За разговора между Рицаря на Войната и царя на змейовете
Царят се прибрал в своята стая — да чака, докле изтече срокът, — а другите състезатели препуснали веднага конете си към царството на змейовете — все по различни пътища; който през където знаел, че е по-близо. Пръв пристигнал там Рицарят на Войната, който бил най-добър ездач от всички.
Лабиринтът бил в това време отворен; царят на змейовете давал угощение на своите сановници — все змейове. Някой от тях били с по една глава, други — с по три, трети — с по седем; имало и един с дванадесет; той заемал, поради това, най-висока длъжност в царството — бил нещо като министър- председател на змейовете и се ползвал с най-голяма власт след царя. Цар бил, разбира се, магьосникът, който помогнал на момъка да убие змея с четиридесет глави.
Един от стражите — той бил змия, която може да говори — доложил на царя, че от царството на чумата е дошъл Рицарят на Войната и иска да го види. Царят заповядал да го поканят в голямата градина, сред лабиринта, дето ставало угощението.
Когато влязъл в градината, рицарят се почудил, като не видял змей с четиридесет глави; на златния престол седял белобрад старец с хитро лице и с голяма корона на главата. Влезлият му се поклонил и го запитал, къде е неговият господар, — многоглавият змей.
Старецът се оскърбил от тоя въпрос и казал троснато:
— Никакъв змей с много глави няма; аз съм цар на змейовете. Кажи, защо си дошъл!
— Ида от царството на чумата, която управлява за сега целия пъкъл. Змеят с четиридесет глави е осъден на смърт за бунт и непокорство. Царицата обяви, че който го убие, ще заеме местото на Великия Дявол.
— Добре си дошъл тогава, — рекъл усмихнато царят на змейовете — Седни при нас да се веселим! Многоглавият змей не е жив, защото го убих аз. Значи, мене се пада престолът на Великия Дявол, а тебе мога да направя свой царедворец. Яж и пий с мене!
— Не мога, — казал Рицарят на Войната. — Няма време. След един час, трябва да бъда в двореца на чумата, защото тогава ще се избира заместник на Великия Дявол, а аз участвам в държавния съвет.
— Тъй ли? — извикал магьосникът. — Ами не можеш ли взе и мене?
— Не мога, — отговорил рицарят. — Щом ти си заместник на многоглавия змей, присъдата тежи и над тебе; всеки от нас има право да те убие. Но има едно средство: то е — да признаеш властта на нашата царица — чумата.
— Съгласен съм, — рекъл старецът, който бил уверен, че ще заеме престола на Великия Дявол. — Признавам на драго сърце, че всемогъщата царица-чума е моя господарка. Да вървим тогава!
И, като се обърнал към змея с дванадесет глави, казал му:
— Ти ще управляваш царството ми, докле се върна.
Змеят станал и му се поклонил със своите дванадесет глави, в знак на благодарности за тая голяма чест.
— Но как ще дойдеш? — запитал Рицарят на Войната. — Имаш ли кон, който би те отнесъл за един час в царството на чумата?
— Нямам, — отговорил магьосникът, — но ще се кача на твоя кон. Нали си ми подчинен?
— Никакъв подчинен не съм ти, — викнал докачено рицарят. — Още се не знае, дали ти си убил змея. Па и дори да си го убил, още не си заел престола на Великия Дявол. Щом нямаш кон, ще си стоиш тука.
И той потеглил да си върви.
65. За разказа на царя на подземното царство
Като разбрал, че рицарят ще го остави, царят на змейовете почнал да му се моли. Той му обещал, че — щом получи короната на Великия Дявол — ще го направи пръв след себе си в пъкленото царство. Рицарят на Войната не бил много умен. Той се съблазнил от това обещание.
— Добре тогава, — рекъл. — Ако искаш да дойдеш с мене, ще трябва да ми станеш паж. Пажът на
