Николай Райнов
Майчина грижа
Татарска приказка
В едно далечно царство, някъде накрай света, живеели цар и царица. Те си имали дъщеря, по име Тимра. Царицата била и магьосница. Свършили й се дните и тя умряла. Но нали била магьосница, от обич към дъщеря си се превърнала на шарена крава и влязла в обора.
Идват царевите говедари и казват на царя-господаря:
— Тъй и тъй, царю-господарю, влизаме тая сутрин в обора и що да видим? Една пъстра крава стои при другите. Отде е дошла, никой я не знае. Кажи, що да я правим?
Запитал ги царят:
— Хубава ли е кравата, говедари? Здрава ли е? Бива ли я за моя царски обор?
А те му отговорили:
— Бива я, царю-господарю, бива я. Никоя крава в твоя обор не е хубава като нея. И здрава е. Върви, пристъпва гордо, като някоя господарка. Що да я правим?
— Ще я гледате като другите крави. Щом сама е дошла, ще бъде царска крава.
Царят се поженил. Царицата му родила три дъщери: първата — едноока, втората — двуока, а третата — триока. Мащехата не обичала Тимра. Тя рекла на мъжа си:
— Прати я да пасе говеда някъде: не мога да я гледам. Махни я оттук.
— Добре — казал царят, — нека върви да пасе шарената крава.
Мащехата облякла завареницата си в парцаливи дрехи, дала й торба, сложила в нея суха кора хляб и стомничка за вода, па рекла на момичето:
— Върви да пасеш пъстрата крава. Хем гледай да я не оставиш ни жадна, ни гладна, че иначе ще те пребия от бой.
Тимра изкарала кравата на паша. Отишла в широките ливади. Тогава кравата й рекла с човешки глас:
— Тимро, дъще моя, аз не съм шарена крава, ами съм твоята мила майка. Не се грижи за мене: аз ще се грижа за тебе. Влез през дясното ми ухо, па излез през лявото. На поляната ще намериш сложени богати трапези: наяж се, напий се, колкото ти душа иска. На поляната ще намериш още богати дрехи, дрехи господарски; облечи се, накичи се — да те погледам, та да ми дойде сърце на място. А привечер, като залезе слънцето, съблечи господарската премяна и облечи парцаливите дрехи, па ме откарай в обора.
Така и направило момичето. Влязло то през дясното ухо на кравата и излязло през лявото. И що да види? На поляната разчистено, изметено, изравнено. Всред поляната — богати трапези, а на тях гозби и питиета — какви ли не щеш, от вкусни по-вкусни. Седнала Тимра да яде и да пие. Наяла се, напила се до насита.
После погледнала — видяла дрехите. Но какви дрехи! Не господарски, а царски. Облякла се, накитила се с обеци, пръстени, гривни и огърлици, па тръгнала да пасе пъстрата крава. А кравата я гледа и й се радва: като човек се усмихва, като я гледа.
Залязло слънцето, почнало да се здрачава. На Тимра се не ще да съблече царските дрехи и да облече парцаливите. Не й се иска да се върне при мащехата си. Но няма що да прави: тъй е казала майка й, пъстрата крава. И тя съблича хубавите дрехи, навлича отново дрипавите, прехвърля торбата на рамо и подкарва кравата към обора.
Влиза Тимра в бащиния си дворец, при мащехата, и слага кората хляб на масата, па казва:
— Ядох, що ядох, това ми остана.
Ядосва се мащехата, но не продумва нищо, а в ума си крои как да разбере що е яла през деня завареницата й.
Повиква тя еднооката си дъщеря и й казва тихо, никой да не чуе:
— Слушай, дъще, умна и разумна. Утре заран и ти ще отидеш с Тимра на полето да пасете кравата. Гледай добре какво ще яде Тимра, па ми обади, след като се върнеш. Тя върна кората хляб, а беше сита и весела: яла е нещо и е пила нещо, което аз не знам какво е. Ти гледай да се научиш.
На заранта царицата дала на Тимра отново кората хляб и я пратила с еднооката си дъщеря да пасат кравата. Отишли на ливадата. Тимра огладняла. Рекла на сестра си:
— Седни, сестрице, да ти разкажа една приказка. Едноокото момиче седнало и си сложило главата на Тимриния скут. А Тимра почнала:
— Имало едно време едно оченце, едно хубаво оченце. Прилетяла отдалече птичка пъстрокрила, разпърхала се и почнала да му говори: „Склопи се, оченце! Затвори се, хубаво оченце!“ И окото почнало да се затваря, а после се затворило съвсем и заспало.
Като почакала малко, додето едноокото момиче наистина задреме, Тимра му рекла:
— Заспи, сестрице, заспи, миличка, и се не събуждай цял ден! Хубаво си поспи, та си почини!
Момичето заспало дълбоко. Тимра влязла през едното ухо на кравата и излязла през другото. После се наяла и напила, па облякла царските дрехи и почнала да пасе кравата. Надвечер съблякла разкошната премяна, навлякла дрипавите дрехи и взела да бута сестра си и да я буди:
— Стани, сестрице, стани, миличка, че е време да вървим вкъщи!
— Ох, колко дълго съм спала! — рекла момата, като се събудила. — Слънцето е вече залязло. Спала съм, ти го кажи, цял ден.
Върнали се в двореца. Царицата запитала дъщеря си що е станало през деня.
— Кажи ми, дъще, що яде и що пи сестра ти, та върна и тая вечер кората хляб?
— Нищо не знам, мамо — отвърнала момата. — И да ме биеш, и да ме пребиеш, нищо не мога ти каза. Седнахме на ливадата и аз съм заспала, та съм спала цял ден. Когато се събудих, мръкваше се. Нищо не видях.
— Ти си глупава девойка — рекла царицата. — Биваше ли да се оставиш да те приспи тая говедарка? Утре няма да ти дам да ядеш.
После повикала втората дъщеря — двуоката. Поръчала й да отиде на другия ден с Тимра и да я следи какво ще яде и ще пие…
— Само се пази да не би да приспи и тебе като сестра ти! — й казала царицата. — Тимра е хитра. Тя е магьосница като майка си.
Но и с двуоката мома станало същото. Тимра й казала:
— Полегни, сестрице, на коленете ми, да ти разкажа една хубава приказка. Досадно ще ни бъде да вървим по ливадата цял ден след кравата. А тъй няма да видим как минава времето.
Момата я послушала. Полегнала на скута й. Тимра почнала:
— Имало едно време две очици, две хубави очици. Сини, дълбоки, бистри, като два кладенеца. И ето че отдалеко прилетяла птичка златокрила. Запърхала пред тях и почнала да им говори, пеейки: „Мили очици, хубави очици, склопете се, затворете се, заспете! Хубави неща ще видите тогава. Само се затворете!“ И двете оченца почнали да се затварят, да се затварят…
В това време момата заспала. Тимра станала и й казала кротко:
— Спи, сестрице, спи, милинка, и се не пробуждай чак до довечера! Добре си поспи, та се отмори!
И тая мома не видяла нищо. Майка й я наказала. Повикала сетне царицата третата си дъщеря — триоката. Поръчала й да придружи сестра си на другия ден до поляната и добре да гледа, що ще стане там, па да й разкаже сетне.
— Но от едно се пази: да не би и тебе да приспи тая вещица, както е приспала двете ти глупави сестри! Тя е много хитра. Цял ден ходи по ливадата, не сядай на сянка, че може да задремеш!
Отишли на полето. Триоката дъщеря изпълнявала всичко, що й била поръчала царицата. Тичала подир кравата, беряла цветя по ливадите, къпела се в рекичката. Но по едно време се уморила. Седнала до Тимра, под дървото, ала решила да не задрямва. Както седели, Тимра й казала:
— Искаш ли, сестрице, да ти разправя една хубава приказка?
— Искам — отвърнала момата.
— Полегни си на коляното ми, за да слушаш по-добре!
— Ами ако заспя? Мама ми поръча да гледам да не заспивам. Легна ли, ще задремя.
— Как ще задремеш? — казала Тимра. — Приказката е толкова хубава, че няма да ти се иска да мигнеш, додето я не чуеш докрай.
Момата полегнала, а сестра й почнала да разказва:
