— Вярно е. Но няма как да отида там. Липсва ми кошницата.
— Тъй ли? Да не мислиш, че до Япония се отива само с кошница? Ей сега ще наредя тази работа. Малко потърпи!
Той заповядал да повикат морските змейове.
Дошли най-бързите от тях.
— Колко време ви трябва, за да отнесете моя зет до земята, отдето е дошъл?
— Осем дена — отвърнали дванадесетте най-стари змея.
— Много е — намръщил се царят. — Да кажат други.
— Четири дена — обадили се други змейове, осмина на брой, по-млади.
— И това е много — казал царят.
— Два дена — рекли трима от най-младите змейове; — за по-малко не може.
— Как да не може? — развикал се морският бог. — Тоя момък е дошъл от там до тук само за един ден, дори за по-малко от ден — и то с кошница. Та вие не можете ли да свършите толкова работа, колкото върши една кошница от тръстика? Тогава за нищо не ви бива. Вървете се обесете!
Най-младият змей, дълъг всичко два лакътя, засрамен от тия укори на царя, рекъл:
— Аз ще отнеса княза само за един ден.
— Това се казва змей — извикал богът на морето. — А вие, всички други, сте баби и старци. Махнете се от очите ми, че ме е яд да ви гледам! От ядене и пиене сте станали страшно лениви.
На сбогуване морският бог подарил на зетя си два елмаза и му казал:
— Тия два камъка, които ти давам, са елмазите на прилива и на отлива. Потопиш ли в морето тоя, водата ще почне да се качва. Потопиш ли оня, тя ще начене да спада. А когато даваш въдицата на брата си, изречи над нея следното заклеване: „Проклета въдице! Злокобна въдице! Черна въдице!“ И тогава чак му я дай. При това, щом му я дадеш, обърни си гърба към въдицата — да не би всички беди, които носи въдицата, да сполетят тебе. Още и това запомни! Почне ли брат ти да оре и засява ниви нависоко, ти работи ниви на ниско; ако ли той избере тия по ниските места, тя вземи ония по високите. Аз съм цар на морето, а който заповядва на морската вода, заповядва и на влагата, дето поя растенията; от мене зависи къде да има плодородие и къде да няма.
А дъщерята на бога казала на мъжа си:
— Скоро ще дойде време да ни се роди син. Когато наближи това време, аз ще изляза през някоя бурна нощ на сушата, за да добия там детето. Но ти трябва да ми съградиш хижа на самия морски бряг и да я покриеш с пера от морски птици, които сам си събрал. Запомни добре това!
Хоходеми яхнал змея и вечерта стигнал в Япония. Като излязъл на брега, той вързал на врата на змея меча си и му поръчал да го отнесе на морския бог, за да знае той, че зет му е пристигнал благополучно. Змеят се върнал в двореца и оттогава бил наречен Змей мечоносец; тъй се нарича той и до днес.
Хоходеми отишъл при брата си и му се извинил, че е закъснял с въдицата. Хозузори го посрещнал с укори и хули. Без да обръща внимание на братовите си думи, Хоходеми произнесъл заклеването и подал въдицата на Хозузори, па се обърнал и си отишъл вкъщи.
На другия ден Хозузори почнал да оре и сее по високите места. Като видял това, брат му се заел да разорава ниските. Нивите на Хозузори трънясали и буренясали, а житото изгоряло; тия на Хоходеми родили богато и житото узряло до зърно. Хоходеми си напълнил житниците. Брат му дошъл при него и почнал да се кара:
— Не те ли е грях? Ти избра най-плодородните места за нивя, а на мене остави най-песъчливите, дето става само буренак и трънак. Отсега нататък ти сей по високото, а аз ще сея по низините.
— Съгласен съм, само мир да има — казал Хоходеми.
Засели отново. Тоя път нивята на Хозузори били наводнени от прилив и се обърнали на блата, а тия на Хоходеми пак родили, дори повече от първия път. Хоходеми станал много богат, а завистливият му брат осиромашал съвсем.
— Брат ми донесе някаква проклетия, като се върна от морето — си казал Хозузори. — Никак не ми върви. До просяшка тояга стигнах. Ще му дам да ме разбере.
И той облякъл бронята си, взел всичкото си оръжие и отишъл да убие брата си. Видял го, че седи в една лодка и дере цял куп морски птици — да им вади перата. Когато Хоходеми съзрял брат си и разбрал с какво намерение идва, той потопил елмаза на прилива във водата и морето придошло толкова бързо, че заляло целия бряг. Хозузори едва успял да избяга навръх едно близко бърдо. Но приливът стигнал и дотам: водата почнала да залива бърдото. Хозузори трябвало да се покатери на едно дърво. Ала водата все още се издигала. Тя стигнала до нозете на Хозузори и продължавала да се покачва.
Старият брат се уплашил. Той разбрал, че Хоходеми обладава магьосна сила. Примолил му се да го отърве, като обещал, че ще му стане роб и до гроб ще му робува. Тогава Хоходеми потопил втория камък и водата бързо спаднала. Хозузори се отървал от смърт. Той се помолил на брата си да му прости.
— Добре — казал Хоходеми, — ще забравя всичко минало. Но ти трябва да ми помогнеш да направя къща за невестата си. Тя може скоро да дойде.
Двамата братя се заловили братски да градят къща на брега на морето. И наистина, след няколко време къщата била готова. Само покрив нямала. Тогава Хоходеми наченал отново да бие морски птици и да им скубе перата, за да покрива къщата. Ала тая работа вървяла бавно, защото трябвало да я върши сам, както бил обещал на жена си.
Хоходеми избил много морски птици, оскубал ги и покрил с перата къщата. Но все пак останала една голяма дупка на покрива, защото перата не стигнали да се покрие целият.
През тая нощ морето се разиграло. Явила се силна буря. Хоходеми излязъл на брега. Посред нощ се показала из морските вълни жена му. Мъжът я отвел в къщата, но тъй като покривът не бил довършен, помолил я да поживее ден-два в голямата къща, дето прекарвал той, докато бъде готов покривът.
— Не — рекла Тойотамахиме, — не може, защото тая нощ ще добия момченце. Ти ще ме оставиш сама в непокритата къща и ще си отидеш да спиш. Ще дойдеш, когато те повикам. Обещай ми, че няма да минаваш насам, додето не чуеш моя глас, че те вика по име. Инак ще се сбъдне едно лошо пророчество — и ти ще бъдеш виновник за това.
Хоходеми обещал и отишъл да спи. Ала любопитството не го оставяло на мира. Ами ако Тойотамахиме поиска нещо? Кой ще й го даде? Трябва да има край нея човек. И той решил да се промъкне тихичко до къщата и да погледне от дупката на покрива.
Така и направил. Погледнал и какво видял? Жена му лежи на пода — но не в образа на хубавица, както я знаел, а — на змеица: грозна и страшна, Хоходеми се уплашил и побягнал. След един час той чул, че жена му го вика. Отишъл в къщата. Там стояла Тойотамахиме — вече не в образа на змеица, а — на жена. Тя държала в едната си ръка хубаво момченце, а в другата — нож.
— Слушай — рекла. — Тоя нож е твой. Видях го, че падна от дупката на покрива. Ти беше преди един час тук и гледаше. Нали ти казах, че не бива да идваш, преди да те повикам, и нали обеща да ме послушаш? Ти узна тайната, която криех от тебе, затова вече няма да ме видиш никога. Отивам при баща си — и отивам завинаги. Никога вече няма да се върна на земята и ти вече никога не ще можеш да дойдеш в двореца от рибешки люспи. Ако закопнееш по мене и пратиш някого в морското царство, ще го задържа там и няма да го пусна да се върне. Знай още, че ако и аз пратя някого да дойде при тебе — той не ще може да се върне в морските дълбочини, а ще умре на земята.
Тя му дала момченцето, което нарекла с дългото име Атанимакойбутсозу-мотехатрайо, което значи Княз от къщата с недовършен покрив от пера на морски птици. След това, без да каже дума, изчезнала сред вълните.
Хоходеми си мислел, че жена му се шегува. Но минати дни, месеци, години — а тя не се връщала. Той почнал да тъгува по нея и да плаче. Плачело и момчето. Много пратеници проводил Хоходеми в морето — да поздравят от него и от сина му княгинята и морския бог, ала никой от тях не се върнал. Идвали понякога и пратеници от страна на Тойотамахиме — да ги поздравят и да им донесат подаръци. Но тия пратеници умирали, щом поискат да се приберат в морското царство.
Най-сетне един ден Хоходеми хвърлил в морето двата елмаза — на прилива и отлива, — като се надявал, че морският бог и дъщеря му ще излязат от водните дълбочини. Но те не излезли.
Оттогава има прилив и отлив.
