Оградата

— Как мислите, че е станало? — попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.

— Аз ще ти кажа как е станало — рече Марк. — Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!

— Но как?!…

— Погледни оградата! — посочи Марк. — Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове… не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?

Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:

— Къде намерихме най-много умрели животни?

— Между 251 и 272 стълб.

Марк погледна стълба пред себе си.

— Шафър, ела с нас.

Тримата се качиха на новата джипка „Тойота“ на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.

— Какво?! — недоумяваше Шифър.

— Копай!

Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см, където оградата свършваше.

— Дай малко надясно.

Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см под земята.

— Джейкъб, да си се престарал напоследък?

— Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова… не!

Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по- надълбоко и по-надълбоко.

— Ама скоро ще стигнем метър — посочи Джейкъб.

— Но оградата става по-тънка, телта по-фина — забеляза Шифър.

И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала „пипала“ в разстояние на тези 70–80 км, които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.

Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.

,

Информация за текста

© 2002 Радослав Райков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7212]

Последна редакция: 2008-05-09 23:30:55