Подмазвачество

служи с намеци и подтекстове, във века на убиващите лъчи, трябва да се говори направо — бъди директен като рушвет!

Ако доловиш, че шефът ти иска да прескочи за два дни до родното си място, изпревари го, замини преди него, извести на земляците му, че той идва с отговорна секретна задача, поради което е необходимо да се организира бляскаво посрещане. След като драматизираш и енергизираш хората достатъчно, като не забравиш да осигуриш и подаръчите му, можеш да се върнеш при шефа си и да се изпуснеш тържествено, че си споменал случайно за неговото гостуване и как по този начин си предизвикал поголовно въодушевление в цялото население.

Кани шефа на излети: „Този човек мисли за моето здраве!“ Давай му книги: „Този човек мисли за моята култура! Разкрива ми един нов свят!“ Води го по жени: „Този човек мисли за моето самочувствие. Той ме свързва с живота!“

Подмазвачествоот е своего рода обществен барометър. Един цар нарочно избираше военоначалници с просташки имена, за да слуша как народът се обръща към тях (военоначалниците) с възхищение, как ги произнася (имената) с пиетет. И така той успя да осигури моралното единство на нацията си.

Ако си много скъп на лично достойнство, можеш да ласкаеш някого на чужда сметка: „защо не е жив Моцарт, за да стане от гроба си и да те поздрави за чудесната ти симфония.“

Особено е ефективно, когато приписваш накому велики мисли: „Жената е велика сила!“, „Нищо човешко не ми е чуждо!“ Окомплиментеният веднага ще ти отвърне, че те са от съответния класик, но все пак ще му стане драго, приятно, велико. Със случаен човек ли го бъркаш? Такова припознаване все пак не говори ли за високото негово ниво? Тези мисли са чужди, изпреварили са го други мислители, ама ако живееше той в онова време, нали също щеше да ги каже?

Когато започваш да се подмазваш, много е важно да се подмазваш с еднакво въодушевление и към големия, и към малкия, и към богатия, и към бедния, и към силния, и към слабия, и към влиятелния, и към безличния; ти усвояваш добре специалността, ти пробваш уверено тяхната душевност. Всеки от тях едва ли ще усети, че ти служи като сцена за първоначални репитиции. После ще преминеш към по-големите, по- богатите, по-силните, вече триниран, уверен.

Освен това произлизат поврати, разместват се пластове, стават смени на знамената. Подмазвачеството също оставя добри спомени, а всеки спомен може да спои хората.

Разбери, при подмазвачеството изненадата и импровизацията играят голяма роля. И не позволявай да те подражават, защото това значи да те изместят. А веднъж изместят ли те като ласкател, после лесно те изместват и като служител.

1959 г.

,

Информация за текста

© 1959 Радой Ралин

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Венета Начева

Публикация:

Радой Ралин, „Кадровикът Теофраст. Сатирични есета“, С. 1987

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5951]

Последна редакция: 2008-04-03 13:00:00