все ни вземат мерки! Хуморът въобще у нас съвсем не е на почит! Казионните критици — самозвани акушерки — дай им само всред захлас да сочат разните лиричета беззъби, с оптимизъм украсили пелената. А те никнат ежедневно като гъби! Разпознават се едва по имената… Стана разговорът наш литературен. Не поглеждайте с гримаса неприятна. Няма да ви занимавам с някой книжен бурен. Без това сега са те в почивка лятна. Напоследък — честно слово — нищо ново! Май в апатия писателите са се свили. Вдъхновението чакат наготово, но… с какъв размах строят си вили! Не се сещат бар веднъж да протестират, че речта ни инквизират по доклади и по речи, че с „отпочвам“, „по места“, с „договорирам“ почва селянинът вече да пелтечи. Сигурно там Ботев и Вапцара все по този повод мръщят вежди ниско. С тях нали ви свързва дружба стара? Те, макар на Бе и Ве, а Бие на еМ, съвсем сте близко! Те нали Ви разказват как Ви тачи, как обича Ви народът ни, другарю Маяковски! (Но за жалост има преводачи, спрямо Вас отнасят се търговски!) Позволете ми и малко критика жестока: Тази тежка грешка как си позволихте? Пропътувахте вселената широка, а в България веднъж не се отбихте! Вие с примери велики ни снабдихте, тъй успешно вие ни агитирахте, а накрая се самоубихте, без, разбира се, да кокетирате… Но… май вече доста съм досаден. Станах като Гошкин многословен. (Навик от докладите създаден!)
