След като германското правителство е изнудено с оръжие в ръка да защитава германското малцинство на полска територия и германския град Данциг (общо 1,5 милиона души), то две седмици по-късно съветската армия заема два пъти повече полска територия откъм изток. На 03.09.1939 Англия обявява война на Германия, но не обявява война на СССР, нито две седмици по-късно, нито когато и да е, макар да е вече налице англо-полския договор за взаимно подпомагане между Англия и Полша от 25.08.1939. Именно този договор е най-важното доказателство, че Полша е повод, а не причина, за въвличане на Германия в нова световна война. Вестник „Ню Йорк Таймс“ от 24 септември 1939 съобщава, че още преди подписването на пакта за ненападение между Германия и СССР, посредством британския посланик в Берлин, Хитлер достатъчно ясно посочва, че при евентуална война с Полша руснаците ще окупират много по-голяма част от нея, отколкото Германия. Фюрерът се надява, че английското правителство ще върне при това положение поляците на масата за преговори с Германия. Английските слуги на банкерите-лихвари не предупреждават Полша…
(Fred Josef Irsigler, Schluss mit Inflation, Deflation, Hochzins und Krieg, Winberg, Sued-Afrika, 1986).
На 6 октомври 1939 Хитлер отправя апел за спиране на военните действия и отпочване на мирни преговори. Без особен резултат…
За банкерите-лихвари Втората световна война трябваше да продължи колкото се може по-дълго, защото всеки един ден от нея е в истинския смисъл на думата бомбен гешефт за тях. Колкото повече разрушения се причиняват, толкова по-големи са „чистите“ печалби на интернационалните банкери — най- напред чрез гигантско въоръжаване на воюващите държави; после чрез огромните разходи по време на войната; и накрая чрез нечуваните разходи за поправяне на пораженията. Това доведе до едно тройно задлъжняване на всички участници във Втората световна война към банкерите-лихвари. От това произлизат лихвени доходи, в размер, какъвто банкерите-лихвари при никакви други обстоятелства не биха могли да постигнат.
Войната трябваше да бъде удължена с почти шест години за да се облагодетелствуват банкерите- лихвари с освободени от данъци милиарди долари, да се намали силата и числеността на белите народи, да се създаде израелска държава, да се направи СССР втора световна сила и да се натрапи марксистка диктатура на 2/3 от света.
Двете световни войни са и расов проблем. Белите нации, поради своята креативност и съзидателност, са сериозна пречка за установяване на единна марксистка диктатура по целия свят, за разлика от цветните раси, които са свикнали на диктатури и робство и не представляват съществен проблем за банкерите- лихвари. В съзнание за своето духовно и културно превъзходство белите народи никога не биха се примирили с егалитарното равенство и едно наложено им от световните финансисти лихварско робство. И така банкерите-лихвари решават да отстранят това препятствие, като периодически вкарват белите нации във взаимноизтребителни войни, а в годините на „мир“ ги притъпяват с марксистка и либерална пропаганда, омаломощавайки оцелялата им младеж посредством наркотици, секс и дегенеративна музика. Събитията от последните 80–90 години по безспорен начин потвърждават една такава теза. Преди Първата световна война белият човек е бил неоспорим господар на света. Днес бялата раса навсякъде е в отстъпление, а държавите в които живеят бели популации са застрашени от ядрено унищожение. Делът на бялата раса спрямо цялото население на земята е спаднал от 1/3 през двадесетте години на ХХ-ти век на 1/12 през 90- те години на същия и продължава да намалява.
Как и защо банкерите-лихвари създават безработица?
Несуверенните правителства често декларират, че се борят с безработицата. Всъщност, безработица не би трябвало да съществува, защото работата е нещо налично, в изобилие и навсякъде. Накъдето и да се обърнем, ще видим работа в изобилие, дори твърде много работа! И това постоянно изобилие от работа няма да се промени, докато има хора на земята. Защо? Защото работата не е нищо друго освен създаване на блага. А благото е нещо, което удовлетворява нуждите! Това добре, обаче нуждите на хората са безчетни… С една дума: работата е нещо, от липсата на което хората най-малко трябва да страдат. Така наречената „безработица“ съществува единствено поради обстоятелството, че банкерите-лихвари посредством своята лихвено-кредитна система не допускат всички хора до изобилието от работа. Това става, като създават една изкуствена липса на пари чрез отнемане на емисии от обръщение. Те правят така, че не всички хора да имат възможност да получат платено занимание. Така наречената безработица е всъщност недостиг на пари, безпаричие. С такива действия банкерите-лихвари постигат дефлация на труда, другояче казано — евтина работна ръка.
Но как на практика банкерите-лихвари извличат печалба от безработицата?
Когато работещите сами се продоволствуваха, всичко което им беше необходимо за живот, те си го произвеждаха или доставяха сами. По този начин заплащането не беше никакъв проблем. Защото заплатата на всеки един работещ поотделно беше резултата от неговия труд. С напредването на индустрията в стопанския живот на хората, започна да се разгръща и разделението на труда. Така много малко работещи са в състояние да предприемат нещо с резултата на своята работа, защото повечето от тях вече създават продукти, които имат стойност за другите хора, но не и за тях самите. И за да могат тези работещи да си осигурят заплатата в едно индустриално стопанство с развито разпределение на труда, то на тях им е необходимо едно доказателство — удостоверение за извършена работа, потвърждаващо правото за равностойно възнаграждение в материални и нематериални блага. Парите, които работещите получават след свършена работа, представляват такова едно удостоверение. Паричната заплата все още не е възнаграждение, а само средство за купуване на стоки по избор. Единствено посредством тези пари всеки достига до своето възнаграждение. И така, в днешното индустриално стопанство само притежаващият парична заплата може да осъществи своето право на възнаграждение. Целта на всеки емисионен институт би трябвало да се заключава в това да поддържа поверената му валута и навсякъде да запазва нейната пълна стойност и равен курс. В едно стопанство с развито разпределение на труда, първостепенна задача и основна функция на банките би трябвало да бъде грижата да осигурява налични парични заплати там, където са необходими. Сиреч банките би трябвало да бъдат финансови институти, чиято главна задача е да са в услуга на хората, учреждения с изключително социални функции, а техен шеф да е самият суверен. В противен случай държавата като такава се превръща в една куха форма, без мисъл и идея за собственото си съществувание. Банкерите-лихвари имат съвсем други интереси. Те снабдяват стопанството не според обществените му нужди, а изключително според собствения си лихвен интерес. С това те блокират паричните заплати на известен кръг работещи и по този начин им отнемат и работата. Банкерите-лихвари целенасочено дават лихвени заеми само на онези, които постигат големи печалби, а не на предприемачите, създаващи най-вече работни места. Поради това те са най-сериозните причинители на безработица. Несуверенните правителства създават впечатление на околните, че се борят с безработицата, като увеличават бюджетния дефицит. Това добре, обаче държавните дългове, които се трупат за покриването на бюджетния дефицит, трябва да бъдат изплащани и то с лихвите. И понеже дълговете няма как да бъдат връщани, освен чрез събиране на данъци, то правителството, ще не ще, повишава данъците. Повишаването на данъците пък води до още по-голямо натоварване на производствата и впоследствие докарва още повече фалити на предприятия, а оттам и по-висока безработица. В резюме: Колкото повече едно несуверенно правителство задлъжнява към банкерите-лихвари, уж за да овладее безработицата, толкова по-голяма става армията от хора, търсещи работа.
Положението в България
