била войната от нас, но ние сме били близко до нея, спомени е посяла тя в нас. Питам се — да разораваме ли тая човешка орница, наречена спомени, или да я оставим да тревяса? Каквото и да посяваме в тая орница, семената не никнат! Но те и не умират, ами остават живи, като сиви подвижни петна в уютния здрач на душата.
Информация за текста
© Йордан Радичков
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009
Издание:
Български разкази за животни. Антология
Издателство „Отечество“, София, 1984
Съставител: Симеон Янев
Отговорен редактор: Божанка Константинова
Редактор: Албена Янкова
Художник: Буян Филчев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14450]
Последна редакция: 2009-11-08 18:00:00
Вы читаете Сивият кон
×