сврака, вързана за стряхата с толкова големи усилия. На Заяко те напомниха писмото му, пратено до брата на неговата жена в Детройт, Съединените американски щати. Досущ също беше и неговото писмо, със завъртулки, с черти, с букви, само дето препинателните му знаци бяха малко повечко, но той се надяваше, че докато се стъмни, клюводръвците ще успеят да нарисуват още припинателни знаци; той до такава степен се увлече, че дори взе да групира отделните фигури в думи и можеше да се закълне, че след като нарисуваха сърп, приличен на питанка, клюводръвците написаха после върху небето две песо. Сетне клюводръвците се завъртяха и изписаха горе думата чучулига. „Това ще да е първото писмо — каза си Заяко, — нали писах на брата на жена ми за бясното куче, че е намерило някъде и е изяло бясна чучулига, затова е побесняло!… Добре де — сети се той по-късно, спъвайки се в здрача на улицата, — това за чучулигата е още от първото писмо, откъде ще знае клюводръвецът за писмото oт онова време?“ Имаше пред вид времето, когато братът на неговата жена беше в Аржентина, Кордова — Кантера Сампахо — и когато го съветваше в писмото, ако ходят в колумбийските кланици да колят добитък, то да иска обезателно по две песо и половина надница, а не по две песо.
3
Mеунка — пашкул на копринената буба, на домашния молец или на гъгрицата. Като говори за какавидата на щръклицата, Куче влачи съзнателно избягва народното определение, за да бъде по-понятен. Народът нарича тая какавида въгърец.
