разгарящия се огън.
Стаята се запуши страшно.
Майкъл изчака огъня в тигана да изгасне и едва тогава стана и отвори всички врати и прозорци в апартамента.
После щеше да повтори същото с другата фигурка.
Магия срещу магия.
7.
На следващия ден Майкъл отиде на работа доволен и спокоен. Всичко беше перфектно — здравето му, настроението му, че даже и слънцето печеше като изтървано, необезпокоявано от нито един облак.
Едната сервитьорка каза, че напуска. Майкъл й отброи полагащата й се заплата и само след няколко часа на нейно място назначи един младеж. Момчето работеше добре. Само не се усмихваше и почти не обелваше дума, но може би защото бе нов и се притесняваше.
По някое време дойде собственика на заведението — Едуард. Седна на служебната маса и небрежно хвърли отгоре няколко вестника. Огледа набързо заведението с характерния си изцъклен поглед за да види как вървят нещата. После махна на Майкъл да седне до него и започна да чете единия от вестниците.
— Здрасти, шефе. — поздрави Майкъл и седна до Едуард на служебната маса.
— Здрасти, Майки. Нямаше те три дни. — небрежно отбеляза боса, без да вдига поглед от вестника.
— Бях болен.
— Сега добре ли си?
— Да. Чувствам се перфектно.
— Хубаво. Виждам че си взел на работа ново момче. Алис ли напусна?
— Да. Шефе, ако ми позволиш да отбележа, никога не съм работил в заведение с толкова голямо текучество на персонала.
— И как се справя новия?
— Нещо не иска да говори, но иначе си работи добре.
Едуард замълча и зачете градския официалния вестник на град Лок Хейвън — „Ню Лайф“. Една статия бе завзела цялата първа страница, а заглавието и крещеше: „БРУТАЛНО УБИЙСТВО ЧРЕЗ ОБГАРЯНЕ“. Майкъл протегна шия за да види какво точно пише.
Едуард усети, че му е интересно и сложи вестника на масата, така че и управителят му да може да чете. Промърмори:
— Гледай, гледай какво става.
Майкъл зачете наум:
„В предградието В. на град Лок Хейвън са открити два трупа. Според полицейски източник жертвите са убити по особено жесток начин. Първо са били одрани живи, а после са били обгорени. Засега съдебния лекар при първоначален оглед е установил, че труповете са на мъж и жена. Полицията все още не може да уточни от коя раса са, нито имената им.
Вестник «Ню Лайф» проведе собствено разследване. Според нас извършителят е бил сатанист, вуду жрец или поклонник на Черна секта. В тази връзка взехме интервю от няколко човека, които твърдят са вещи в практикуването на магия, било то бяла или черна. Публикуваме изказванията на двама от тях:
Господин Х, член на независима масонска ложа, според неговите думи носител на титлата «Рицар на бронзовата змия»:
«Мисля, че в град Лок Хейвън се е появил особено мощен Уорлок, т.е. мъж-вещер. Този Уорлок е използвал Черна Магия за да убие враговете си. От друга страна, възможно е жертвите първи да са го нападнали, понеже заклинанието, което е използвано, често се практикува едновременно за защита и за контраатака. Тази магия е добре известна на малцина Посветени като мен.»
Мадам М. Собственичка на магазин за окултни принадлежности, самоопределя се като вещица на Бялата магия:
«Според мен в Лок Хейвън се е появил изключително опасен ловец на вещици. Надявам се обаче неговата атака да е била насочена само спрямо тези определени две жертви. Дано не е започнал лов на вещиците в цялата околност посредством Черна магия. В противен случай честно бих споделила, че ме е страх за живота ми. За щастие, аз съм експерт по Бяла магия, а овладяването й включва изучаването на пълна защита срещу заклинания на Черната магия.»
Вестник «Ню Лайф» подчертава, че публикуваните мнения отразяват позицията на Господин Х. и мадам М., а не на вестника. Отговорност за тях носят само и единствено горепосочените. Нашите читатели ще решат дали става въпрос за небивалици и брътвежи на луди хора или може би за война между вещици. В тази връзка напомняме на читателите, че именно в. «Ню Лайф» преди година първи съобщи за серийните убийства в Лок Хейвън, и първи установи връзката между тях и «прокълнатите» мобилни телефони.“
Шефът погледна Майкъл и попита:
— Какво мислиш за тази статия?
Майкъл внимателно обмисли какво да каже. С шефа се разбираха и даже във връзка с някои негови намеци подозираше, че е намислил да го жени за 13-годишната си дъщеря когато тя порасне, разбира се. Трябваше да даде много точен коментар.
Майкъл подметна весело:
— Пълни глупости. Измислят простотии за да имат какво да пишат във вестника.
От странния инцидент минаха няколко дена. Майкъл върна всички книги за магии там, откъдето ги беше взел. Но го глождеха съмнения. Дали наистина не бе станал, как го пишеше във вестника… Уорлок? Мъж- вещица? Вещер? И ако бе научил няколко заклинания на Черната магия, дали сега нямаше да се превърне в зло създание?
Едуард беше назначил абсолютно нов сервитьор и ясно показа на целия персонал, че тийнейджърът е негово протеже. Майкъл обаче като управител не одобряваше как работи. Младежът бе най-малък от целия персонал — едва 19-годишен; носеше дълга коса вързана на опашка и се разхождаше самоуверено като манекен или по-скоро хулигански — като гамен; на всичко отгоре постоянно, когато беше втора смяна, си уреждаше срещи зад заведението с две тийнейджърки.
Майкъл за пореден път го хвана в работно време да стои отзад на малкия паркинг зад заведението, който беше слабо осветен. Сервитьорът беше прегърнал в тъмното двете момичета и им шушукаше нещо; те се кикотеха неистово в отговор.
Управителят твърдо каза:
— Влизай в заведението! На твоя район има нови поръчки и клиентите чакат.
— Ей сега идвам. — небрежно каза тийнейджъра.
— Идвай веднага, чуваш ли?!
— Добре бе, казах ти, че след малко ще дойда. Само пет минути.
— Виж к’во, или идвай да бачкаш или се считай за уволнен.
Сервитьора се приближи малко и заяви:
— Тука работата нещо не ми харесва. Като дойде Едуард, ще говоря с него да ми намери друга.
Майкъл съвсем се ядоса. Значи се опитва да му намеква, че е протеже на шефа!
— Идваш ли или не? — излая управителя.
— Добре бе, идвам. — момчето произнесе думите с най-голямото възможно неуважение.
Майкъл побесня. Ако беше сервитьорка, щеше моментално да почне да й крещи. Беше обаче момче, което значеше, че спокойно може да го набие. Още повече беше дребен — наполовината на килограмите му и с една глава по-нисък от него.
В главата на управителя неочаквно изпълзя една долна и гадна мисъл. Да го убие. Да използва заклинание на Черната магия. От тези, които беше запомнил. Муска например.
Неочаквано за себе си Майкъл се чу да крещи:
