Последните дни на (паралелния?) свят

телевизор. Ние изгълтахме всички останали наркотици и бясно местехме каналите. Аз бях донесъл пишещата си машина в кухнята и записвах всичко, а Рейчъл говореше за отпуските, които е трябвало да си вземем. Аз пък мислех за всички жени, които би трябвало да съм любил, а в дванадесет без пет Едуард отново дойде от стаята си и ми показа новата версия на последната глава.

— Да, този път си успял — казах аз.

— И за мисля така. Останала ли е малко кока? — попита Едуард.

Ние изгълтахме останалия наркотик.

— За Бога, не можеш ли да престанеш да пишеш? — каза Рейчъл.

— Трябва да запиша всичко — отвърнах и аз.

А тя ме прегърна. Едуард също ме прегърна. Ние тримата прегърнахме децата, на които бяхме разрешили да останат до късно, понеже беше Краят на света.

— Рейчъл, съжалявам за всичко — казах аз.

— И аз също — каза тя.

— Не мисля, че съм сбъркал в нещо, но и аз съжалявам — каза Едуард.

— За какво съжалявате? — попитаха децата, но преди да успеем да им отговорим, преди да решим всъщност за какво съжаляваме…

,

Информация за текста

© 1980 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

The Last Days of (Parallel?) Earth, 1980

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

The Collected Short Fiction, Book Five, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8781]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00