проворно скочила с кровати, подошла и порасспросила: кто они таковые и зачем пришли? Они рассказали ей. Царевна угостила их, а сама уж начала сряжаться[1]. Только стали они выходить из хором – вдруг видят в версте от них летит змий. Тут царская дочь бросилась назад в хоромы, а Фролка с товарищами пошел навстречу и сразился с змием. Змий сначала очень шибко напал на них, но Фролка – парень расторопный! – успел одержать победу, сшиб ему все двенадцать голов и кинул их в овраг. Потом вошли назад в хоромы и начали гулять от радости пуще прежнего; а после отправились в путь и зашли за другими царевнами и все вместе прибыли на родину. Царь оченно обрадовался, растворил им свою царскую казну и сказал: «Ну, верные мои слуги, – берите, сколько угодно, себе денег за работу». Фролка был тороват: принес свою большую шапку треу'ху; солдат принес свой ранец, а Ерема принес куриное лукошко. Вот Фролка первый стал насыпать, сыпал-сыпал, треуха и прорвалась, и серебро утонуло в грязь. Фролка опять начал сыпать: сыпет, а из треухи валится! «Нечего делать! – сказал Фролка. – Верно, вся царская казна за меня пойдет». – «А нам-то что останется?» – спросили его товарищи. «У царя достанет казны и на вас!» Ерема давай-ка, пока деньги есть, насыпать лукошко, а солдат ранец, насыпал и пошли себе домой. А Фролка с треухою остался подле царской казны и поныне сидит да насыпает. Когда насыпет треуху, тогда дальше скажу; а теперь нет мочи и духу.

Норка-зверь

Жив сабе царь да царица. У них было три сына: два разумных, а третий дурень. У царя быв зверинец, у которам множества было разных зверей. В етат зверинец унадився вяликий зверь – Норка яго звали – и багата рабив шкоды[1]: каждаю ночь поедав зверей. Царь чаго не рабив – не мог истребить яго; во упосли сзывая сваих сынов да и кажа: «Хто истребить Норку- зверя, дам тому палавину царства». Во старший и памався[2]: як только наступила ночь, ён взяв аружие и пашов; да не пашодши в зверинец, зайшов у трактир и там прагуляв целаю ночь. Схамянувся[3], як рассвяло, да поздно. Стыдно яму было перед аццом, да нечага рабить. На другий день и средний брат зрабив такжа; батько лаяв-лаяв их, да и перестав.

Во на третий день собрався меньший. Смеялись все з яго, бо був дурный, и яны думали, што ён ничего не зробя; а ён, узявши аружия, пашов прямо у зверинец да и сев над дерном, штоб – як только начне засыпать – яны его кальнули, ён бы и проснувся. Уже звярнуло с павночи. Во застагнала зямля: то Норка-зверь бяжить и пряма через аграду в зверинец, бо такий бив вяликий. Царевич схамянувся, устав, перекрестився и пашов прямо на зверя; ён назад, царевич за им, а дале ба'ча[4], што не даго'ня пешком, пабег в канюшню, узяв самага лучшага жеребца, да у пагоню: дагнав таго зверя да и давай бицца.

Бились яны, бились. Царевич дав зверю три раны. Во убое[5] выбились из мочи да и лягли аддыхать. Як только царевич заснув, зверь устав да й наутёки[6]. Конь бу'дя царевича; ён схапився[7], да у пагоню; дагнавши, изнова зачали бицца. Царевич и тут зрабив зверю три раны, а дале лягли аддыхать. Зверь утёк; царевич, дагнавши, знова зрабив три раны, а дале, як у четвертый раз став даганять, зверь дабег да великага белага камня, падняв яго и пашов на той свет, сказавши царевичу: «Тогда мяне пабедиш, як сюда придеш».

Царевич паехав и расказав аццу свайму все и прасив яго, штоб ён вялев звить кожаный канат такий довгий, штоб достав да таго свету. Атец вялев. Як зрабили канат, царевич, забравши сваих братов, набравши слуг и всяго, што треба было на целый год, паехав туда, где зверь пашов пад камень. Приехавши, яны пастроили там дварец и стали жить. Пригатовились; меньший брат и кажа старшим: «Ну, братцы, хто падымя сей камень?» Ни адин и з места не двинув, а ён як хватив, дак камень далеко палятев, а був вяликий-вяликий – з гору. Кинувши камень, ён изнова и кажа брата'м: «А хто пайдя на тей свет пабивать Норку-зверя?» Не адин не взявсь; ён, насмеявшись над ими, што яны трусы, гаворя: «Ну, братцы, прощайтя; апускайтя мяне на той свет, а самы не адходтя ад сяго места, и як толька закалышицца канат – тащитя». Браты апустили яго.

Ачнувшись на том свете, пад землею, царевич пашов; ишов да ишов; дивицца[8], аж ходя конь в багатой збруе и кажа яму: «А, здрастуй, Иван-царевич; долга я дожидав табе!» Ён сев на таго коня и паехав; едя да едя, глядить, аж стаить медный дварец. Ён взъехав на двор, привязав каня да и пашов у комнаты. Там нагатована абедать; ён сев, паабедав, да и пашов у спальню; там пастель, и ён лег аддыхать.

Во приходя панночка, да такая красивая, што ни здумать, ни згадать, только в казце[9] сказать, да и кажа: «Хто в моем доме – азавися: кали старый – будеш батюшка, кали средних лет – брат, а кали маладой – муж любезный; а кали женщина да старая – будеш бабушка, средних лет – матушка, а кали маладая – сестра родная». Ён вышов. Яна, як пабачила яго, взрадавалась да и кажа: «Чаго, Иван-царевич (муж мой ты будешь любезный), чаго сюда приехав?» Ён расказав ёй, што и як. Яна и кажа: «Той зверь, што ты хочеш пабедить, – мой брат. Ён тяперь у средняй сястры, што живе недалеко адсюда в серебряном дварце; я яму залячила три раны, што ты зрабив».

Во упосли[10] сяго яны пили, гуляли, добры мысли мали[11]; а дале царевич, папращавшись, паехав да другой сястры, што в серебряном дварце, и в той также пагастив. Яна сказала яму, што брат яё Норка тяперь у меньшай сястры. Ён паехав да меньшай, што жила в залатом дварце. Ета сказала яму, што брат яё тяперь спит на синём море, а дале дала яму напицца сильнай вады, дала меч-кладенец и сказала, штоб ён рубав главу брату адразу. Ён, выслухавши ета, паехав. Приезжая царевич к синяму морю, дивицца – аж спить Норка на камне, пасерядине моря, и як храпе' – да таго на семь вёрст аж вална бье. Ён перякрястився, пад’ехав к яму, ударив мечем па галаве. Галава адскачила да и кажа: «Ну тяперь жа я прапав!» – а дале и павалився у море.

Убивши зверя, царевич вярнувся, пабрав всех трех сястер с сабою, штоб вывести их на етат свет; бо все яго любили и не хатели з им растацца. Кажная из их из свайго дварца зрабила яичко (бо были валшебницы); яго научили, як из яичка зрабить дварец, и наабарот, аддали яму яички и пашли к таму месту, где трэба было падымацца на сей свет. Як пришли яны к канату, царевич, пасадив девушек, дерганув за канат; ён закалыхався, браты патащили. Як вытащили да пабачили[12] диковинных красавиц, аташли ад их да и кажуть: «Пустим канат, падымем брата, канат перярежим, нехай убьецца, а то ён нам не даст сих красавиц замуж». Во, сгаварившись, пустили канат: брат быв не промах, дагадався, што братья думають, узяв да и палажив камень, дерганув; братья падняли его высо'ко да и перярезали канат. Той камень упав и разбився. Ён заплакав да и пашов.

Ишов, ишов царевич. Во як паднялась буря, заблискала маланья', загремев гром, полився дождь. Ён пришов к деряву, штоб захавацца[13] пад ним; глядить, аж на том деряве маленькие птушки[14] савсем измокли; ён изняв с сабе адёжу да и накрыв их, а сам сев пад деревам. Кали лятить птица, да такая вяликая, што и свет затмився: то было тёмна, а то яще патямнело. То – матка тых птушак, што накрыв царевич.

Прилятевши, тая птица як пабачила, што яё дятёшаты адеты, и кажа: «Хто накутав маих птушак?» – а дале, пабачивши царевича, и кажа: «Ета ты зрабив? Спасиба табе. Чаго хочеш, праси ад мяне за ета; все сделаю для табе!» Ён кажа: «Выняси мяне на тей свет». Яна гаво'ря: «Зраби ж ты вяликий засек[15], налави всякай дичи да накидай туда, а в другую палавину налий вады, штоб было чим мяне кармить». Царевич все зрабив. Тая птица, – взятши етат засек на сабе, а царевич сев у серядине, – палятела.

Лятевши чи багата, чи мала – вынясла яго, папращалась и палятела; а ён пашов да и пристав к аднаму партному у хлопцы: такий он быв абодранный, так перемянився, што и невдамет[16], што царский сын. Ставши у таго хазяина за работника, царевич начав распрашувать, што у их царстве и як? Той хазяин и кажа: «Наши два царевича (бо третий прапав) привязли с таго света невест и хочуть жаницца, да тыя невесты упирують[17]: хочуть, штоб им к вянцу нашить всякага платья, такога, як у них было на том свете, и

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату