— Страхотни неща преживяхме заедно, а? — рече Двуцветко и го ръгна в ребрата.
— Ъхъ — съгласи се Ринсуинд, изкривявайки лицето си в нещо като усмивка.
— Да не ти стане мъчно, а?
— На кого, на мен? — възмути се Ринсуинд. — Глупости. Имам да върша сто неща.
— Добре тогава. Слушай, хайде да отидем да закусим и после можем да слезем към пристанището.
Ринсуинд кимна съкрушено, обърна се към помощника си и извади един банан от джоба си.
— Разбра как става, поеми ръководството — изломоти.
— Ууук.
В действителност нямаше кораб, който да отива някъде наблизо до Ахатовата Империя, но това бе теоретично положение, тъй като Двуцветко просто започна да брои златни монети в ръката на първия капитан с що годе чист кораб, докато човекът прозря, че си струва да промени плановете.
Ринсуинд чакаше на кея, докато Двуцветко успя да плати на капитана четиридесет пъти повече от цената на кораба му.
— Уредено е — заяви Двуцветко. — Ще ме остави на Кафявите острови и оттам лесно мога да хвана друг кораб.
— Чудесно — каза Ринсуинд.
Двуцветко се замисли за момент.
После отвори Багажа и измъкна торба злато.
— Виждал ли си Коен и Бетан? — попита.
— Мисля, че отидоха да се женят — отвърна Ринсуинд. — Чух Бетан да казва, че или сега, или никога.
— Е, като ги видиш, дай им това — помоли Двуцветко, връчвайки му торбата, — знам че е много скъпо да обзавеждаш домакинство за първи път.
Двуцветко така и не разбра напълно огромното несъответствие в покупателната стойност на двете валути. Торбичката с лекота би могла да обзаведе Коен с малко кралство.
— Ще я предам при първа възможност — обеща Ринсуинд и за своя изненада осъзна, че точно това смята да направи.
— Много добре. Намислил съм и на теб какво да ти дам.
— О, няма…
Двуцветко порови из Багажа и извади голям чувал. Започна да го пълни с дрехи и пари, и картинната камера, докато накрая Багажът остана съвсем празен. Последното нещо, което сложи беше музикалната табакера-сувенир, с облепеното с мидички капаче, грижливо опаковано с мека хартия.
— Целият е твой — рече, затваряйки капака на Багажа. — Фактически, повече няма да имам нужда от него, а и без това няма да се събере върху гардероба ми.
— Какво?
— Не го ли искаш?
— Ами, аз… да, разбира се, но… той е твой. Той следва теб, не мен.
— Багаж — каза Двуцветко, — Това е Ринсуинд. Ти си негов, ясно ли е?
Багажът бавно протегна крака, много внимателно се извърна и погледна Ринсуинд.
— Мисля, че всъщност не принадлежи на никого, освен на себе си — рече Двуцветко.
— Да — несигурно се съгласи Ринсуинд.
