Пепел от светове

империя по време на управлението на мага-император Джора’х. Въздухът трептеше от жега.

Райдек’х тръгна към Призматичния палат по дългата виеща се пътека. Доскоро молителите бяха минавали оттук, за да зърнат мага-император. Неговата собствена цел бе не да се покори на лудия губернатор, а да му покаже решителността си, като се изправи пред трудностите и направи това, което е необходимо, въпреки болката.

Превъплътеният фероуи го пресрещна, преди да влезе в палата. Обгърнат от пламъци, с нажежена от термалната енергия в тялото му кожа, Руса’х застана под арката на входа. Очите му блестяха по-ярко от звезди.

Момчето проговори първо:

— Знаеш кой съм. Аз съм губернаторът на Хирилка.

— Аз съм губернаторът на Хирилка! — изрева Руса’х и от устата му лумнаха пламъци.

Райдек’х потръпна, но не се отдръпна. Макар че очакваше да бъде изпепелен всеки миг, искаше да изрече съобщението, заради което бе дошъл.

— Ако беше истински губернатор на Хирилка, нямаше да се наложи да дойда тук, за да те моля за живота на хората на Хирилка. — Разпери ръце и добави с обвинителен тон: — Огледай се, виж празния град пред себе си! Всички илдирийци избягаха от Миджистра. Така ли водиш хората си, така ли представляваш нашата раса? Хората на Хирилка — тези, които би трябвало да са твои хора — гинат, изтребвани от фероуите. Виждал ли си изгорените лагери на бежанците, потърсили безопасност извън града? Докоснал ли си почернелите кости на своите някогашни поданици?

Руса’х сякаш се поколеба.

— Фероуите правят това, което трябва.

В този отговор момчето губернатор долови първия намек, че фероуите може да не са изцяло под контрола на Руса’х. Това го стресна. Той бе вярвал, може би погрешно, че огнените топки се намират изцяло под властта на полуделия губернатор. Но ако Руса’х не притежаваше толкова власт над огнените същества, колкото смятаха всички илдирийци?

— Защо позволяваш толкова много от твоите хора да загиват? Един истински маг-император би ли позволил това? — Райдек’х направи крачка напред въпреки изгарящата топлина. — Не това е начинът, по който един губернатор се грижи за поданиците си. — Застана пред пламтящия мъж. — И като губернатор, и като маг-император ти ги предаде, и то изцяло.

Искаше да предизвика превъплътения фероуи, да го разгневи и да го накара да помисли. Осъзна, че е постигнал поне една от тези цели, когато пламъците около Руса’х станаха още по-горещи и яростни.

Реещите се в небето огнени топки се стрелнаха надолу към Призматичния палат.

78.Осира’х

С особената си чувствителност към промените в тизма Осира’х почувства разбъркването в Миджистра като рев в главата си, вибрации, стрес… опасност. Знаеше, че губернаторът Райдек’х е стигнал в Призматичния палат и се е изправил пред превъплътения фероуи.

Втурна се надолу в тунелите, за да повика братята и сестрите си, но те също бяха почувствали опасността и вече тичаха към нея. Никой, освен децата със смесена кръв на зелената жрица Нира не можеше да обърне тизма срещу пламъците, с които се сблъскваше сега Райдек’х.

Всички други вече бяха загубили надежда за младия губернатор — смятаха го за мъртъв. Адар Зан’нх и престолонаследникът Даро’х бяха започнали действия, които не можеха да се спрат. Придружен от съвсем малоброен екипаж, тал О’нх бе на път към корабостроителниците в орбита; целта бе да се отвлече на вниманието на фероуите, че адар Зан’нх да има достатъчно време да измъкне корабите си безпрепятствено.

— Съсредоточете се! — подкани ги Род’х.

— Трябва да защитим Райдек’х достатъчно дълго, за да успее да избяга — каза Осира’х.

Като се бе отправил така необмислено към Миджистра, Райдек’х неволно бе изиграл своята роля в смелия и рискован план за спасяването на мага-император и децата със смесена кръв нямаше да го изоставят сега.

Седнаха в кръг на каменния под, хванаха се за ръце и изтъкаха мрежата на тизма в умовете си — достатъчно дълга и широка, за да създаде нещо като щит за младия губернатор на Хирилка. Затласкаха тизма все по-напред и по-напред и намериха Миджистра, Призматичния палат… и храбрия Райдек’х, изправен пред пламтящата ярост на лудия губернатор, чиято горещина караше въздуха да съска и трепти.

Руса’х се опита да изтръгне душепламъка му и да добави свежата му сила към алчните фероуи, но Осира’х и нейните братя и сестри го отрязаха — защитиха тизма на младия губернатор и всички нишки около него с нещо като умствен проводник, който го направи неуязвим за първата атака.

Руса’х се опита да унищожи жертвата си, но се оказа неспособен да проникне през неочакваната бариера — за миг остана зашеметен. Реши да се нахвърли върху момчето с физически, изпепеляващ огън.

„Бягай! — изкрещя в ума си Осира’х на младия губернатор. — Върни се при нас!“

Райдек’х ги чу, но ехото от умствените им крясъци отекна и през бариерата и превъплътеният фероуи осъзна, че някой помага на жертвата му. Пламтящият Руса’х, застанал объркан пред почернялото пресъхнало устие, където доскоро се събираха седемте реки, се запита какво ли може да е достатъчно силно да го спре да вземе това, което желае.

„Бягай, Райдек’х!“

Осира’х улови вълничка от мислите на младия мъж, почувства решителността му пред лицето на смъртта, задоволството, че е постигнал това, което иска. Райдек’х стоеше смело пред превъплътения фероуи.

Тя отново изкрещя, прониза съзнанието му с проблясък на плана, който се развиваше в момента и който трябваше да унищожи полуделия губернатор и да отклони вниманието на фероуите.

„Твоята работа е свършена, Райдек’х. Тръгвай, ние ще ти помогнем да избягаш“.

Замаяно, момчето побягна от пламтящия Призматичен палат, а превъплътеният фероуи остана на мястото си, за миг парализиран от изненада. Райдек’х се втурна по добре отъпканата пътека, която водеше встрани от хълма.

Петте деца на Нира успяха да съберат достатъчно сила, за да поддържат щита си, но сега лудият губернатор се втурна към тях по мисловните нишки. Проследи връзките им в тизма и се нахвърли с цялата си сила върху Осира’х, братята и сестрите й, но те му попречиха — отклониха атаката му чрез защитните сили на тизма и телевръзката на верданите, както и със собствената си синергия.

Руса’х изрева в ума им: искаше да вземе душепламъците, за да спаси народа на Илдира. Осира’х почувства как се блъска в стените на съзнанието й, как се опитва да изтръгне информация. Превъплътеният фероуи усещаше, че ще се случи нещо.

А младият Райдек’х бягаше.

В съзнанието си Осира’х почувства как лудият губернатор се изпълва с подозрения. Бе уловил проблясък от подготвената клопка.

Тя стисна силно ръката на брат си. Трябваше да задържат вниманието на Руса’х върху себе си поне още малко. Младият губернатор трябваше да измине още много път, преди да може да се надява да се спаси от предстоящото изтребление. Всичко щеше да се развие за съвсем кратко време.

Адар Зан’нх бе готов да излети с корабите си. Престолонаследникът Даро’х оставаше в убежището на пещерите, готов да изтръгне империята от властта на фероуите. Високо горе, в корабостроителниците, тал О’нх бе пуснал в действие първия етап на плана си.

Краят приближаваше.

По някакъв начин, докато се опитваха да защитят Райдек’х, малка струя от страха и очакването се процеди през бариерите, които децата бяха издигнали около себе си. Няколко мисли се изплъзнаха от