Тялото

— Ама какъв шум ще вдигне тази работа!

— Съвместно ли ще я опишете или всеки по специалността си?

— И по двата начина. И по двата. Никога няма да се наситят да четат по този въпрос. По дяволите, има да говорят за това…

— Къде е тоалетната? — попита Майер.

— Че защо ви е?

— Млъквай, идиот такъв. Оттук, господине. Ще ви отворя вратата.

Майер последва мъжа по петите, наслаждавайки се на невероятната стабилност, която му даваше движението с четири крака. Когато се върна, мъжете разговаряха разгорещено по техническите аспекти на неговата операция.

— …никога и за милион години.

— Не съм съгласен. Всичко, което е направено веднъж…

— Не се прави на толкова учен, момче. Много добре знаеш, че беше странна комбинация на непредвидими фактори. Направо сляп късмет!

— Я повтори! Някои от тези биоелектрически промени…

— Върна се.

— Да, обаче не бива да ходи много. Как се чувстваш, малкия?

— Аз не съм малкият — изръмжа професор Майер. — Достатъчно съм стар, за да ти бъда дядо.

— Извинете, господине. Мисля, че трябва да си легнете.

— Да — отвърна професор Майер. — Още не се чувствам достатъчно силен, пък и не ми е напълно ясно…

Кент го вдигна и го постави върху една медицинска кушетка.

— Тук удобно ли ви е?

После всички се събраха около него, прегърнати през раменете. Усмихваха се и се чувстваха много горди от себе си.

— Какво да ви донесем още?

— Само кажете и веднага ще ви услужим.

— Ето, напълних купата ви с вода.

— Ще ви оставя няколко сандвича до леглото.

— Приятна почивка — нежно каза Касиди.

После без да иска и без да се замисли, той погали професор Майер по удължената глава, покрита с мека козина. Фелдмън му подвикна нещо неразбрано.

— Забравих — каза Касиди притеснено.

— Ще трябва да се въздържаме и да внимаваме за собствените си действия. Знаете, че той е човек.

— Разбира се, че знам. Но сигурно съм изморен… Тоест той толкова прилича на куче, че човек забравя…

— Вън! — заповяда му Фелдмън.

— Вън! Всички!

Той ги избута от стаята и се върна тичешком при професор Майер.

— Искате ли нещо, господине? Каквото и да е.

Майер се опита да проговори, за да потвърди принадлежността си към човешкия род. Но думите излязоха неразбрани.

— Това повече никога няма да се случи, господине. Сигурен съм. Защото нали вие сте… Та вие сте професор Майер!

Фелдмън забързано покри потреперващото тяло на Майер с едно одеяло.

— Всичко е наред, господине — заговори той, опитвайки се да не гледа към треперещото животно. — Само интелектът е от значение, господине. Разумът!

— Разбира се — съгласи се професор Майер, прочутият математик. — Но се чудя… дали бихте имали нещо против да ме погалите по главата, ако обичате?

,

Информация за текста

© 1956 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

The Body, 1956

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8821]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00