— Прекрасно — рече продавачът. — Всъщност аз исках да поговоря с вас.
— Не ми трябват четки — отвърна Папазиан.
— Майната им на четките. Аз съм офицер от службата за връзки. Трябва да ви напомня, че отлепваме след точно четири часа.
— Отлепваме ли?
— Всички приятности рано или късно свършват. Даже отпуските.
— Отпуски ли?
— Я стига! — отряза го продавачът на четки или офицерът от службата за връзки. — Вие, алдебаранците, сте направо непоносими!
— А вие откъде сте?
— От Арктур. Как прекарахте времето с тукашните аборигени?
— Май се ожених за една местна — призна Папазиан.
— Истинска земна жена… Да, това е било включено във вашата програма. Е, тръгваме ли?
— Бедничката Полина, ще се разстрои.
— Тя се казва Алина. Все едно, и без това повечето земяни са постоянно разстроени. Но аз не мога да ви принудя. Ако пожелаете да останете, трябва да имате предвид, че следващият туристически кораб е след 50–60 години.
— Що не вървят по дяволите! — каза Папазиан. — Тръгвам с вас. Ама пак така нищо не си спомням — оплака се той на офицера.
— Естествено. Паметта ви остана в сейфа на кораба.
— Защо?
— За да не се чувствате в непозната обстановка. Ще ви помогна да се приготвите.
Корабът отлетя в полунощ. Полетът беше засечен от локаторите на ВВС. Изображението на екрана беше обяснено с голямо натрупване на метан, през чийто облак е прелетяло плътно ято лястовички.
Въпреки студенината на космоса, Хол стърчеше на палубата и наблюдаваше как Земята се смалява в далечината. Очаква го много скучен, живот, бъбрива жена, палави деца… И все пак не съжаляваше. Земята е чудесно място за почивка, но не е приспособена за живот…
Информация за текста
© 1971 Робърт Шекли
Robert Sheckley
Tripout, 1971
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1455]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
