— Връщаме се — повтори Пид. — Ти случайно да не си Мислил?
— О, не — увери го Илг. — Просто си почивах.
Пид се примири с това обяснение. И без това имаше много грижи.
Скрити в гъсталака, те целия ден обсъждаха въпроса как да действуват. Имаше, явно, само две възможности — Човек или Куче. Дърво не можеше да мине през вратата — това не бе свойствено за Дърветата. Никой не можеше да се промъкне незабелязано.
А да се движат в образа на Човек, им се струваше твърде рисковано. Решиха на сутринта Джер да се поразходи край вратата в образа на Куче.
— А сега поспете — каза Пид.
Двамата членове на екипажа мигновено станаха безформени и послушно се разположиха да спят. Но Пид не можа да заспи.
Всичко изглеждаше прекалено просто. Защо така слабо се охраняваше атомната електростанция? Хората не може да пе са узнали нещо от предишните експедиции. Нима направо са ги убивали, без да им задават никакви въпроси?
Никога не можеш да отгатнеш как би постъпило същество от чужд свят. Може би отворената врата е капан?
Той се разля в удобна поза върху неравната земя, но тозчас зае по-прилична поза.
„Удобството няма нищо общо с дълга“ — укори се той и решително прие формата на Пилот.
Но формата на Пилот не бе подходяща за спане на влажна, неравна почва. Пид прекара нощта неспокойно, като мислеше за кораби и съжаляваше, че не лети.
Сутринта Пид се събуди уморен и в лошо настроение. Той разбута Джер.
— Работа ни чака — каза.
Джер весело се изля във вертикално положение.
— Хайде, Илг — сърдито викна Пид, като се оглеждаше наоколо. — Събуждай се.
Никакъв отговор.
— Илг! — повика го той.
Пак никакъв отговор.
— Помогни ми да го потърсим — каза Пид на Джер. — Трябва да е нейде наблизо.
Двамата огледаха всеки храст, всяко дърво и всеки пън около тях. Но те бяха истински.
Пид усети как изстива от страх. Какво ли е могло да се случи с Радиста?
— Може би се е решил да мине през вратата на свой риск? — предположи Джер.
Пид размисли и реши, че хипотезата е невероятна. Илг никога не е проявявал инициатива. Задоволявал се е досега да изпълнява само чужди заповеди.
Настъпи пладне, а Илг все още го нямаше.
— Повече не бива да чакаме — заяви Пид и двамата тръгнаха. Пид си блъскаше главата дали наистина Илг се е опитал да мине през вратата. В такива кротки същества понякога се крие безразсъдна храброст. Но нямаше никакви белези опитът на Илг да е успял. Не им оставаше нищо друго да мислят, освен че Радистът е загинал или че е бил пленен от Хората.
Значи те двамата ще трябва да задействуват Преобразователя.
А Пид все така не знаеше какво се бе случило с останалите експедиции.
Когато стигнаха до края на гората, Джер се превърна в копие на Куче. Пид придирчиво го разгледа.
— По-малка опашка — каза той.
Джер си скъси опашката.
— По-дълги уши.
Джер си удължи ушите.
— Сега ги подравни. — Пид пак го огледа. Доколкото можеше да съди, Джер бе истинско куче от крайчето на опашката си до върха на влажния си черен нос.
— Пожелавам ти успех — каза Пид.
— Благодаря. — Джер предпазливо излезе от гората, като вървеше с друсащата се походка на Кучетата и Хората. При вратата часовият му подвикна. Пид затаи дъх.
Джер мина край Човека, без да му обръща внимание. Човекът се запъти към него и Джер се спусна да бяга.
Пид си приготви два здрави крака, за да може веднага да се хвърли в атака, ако хванат Джер. Но часовият се върна при вратата. Джер тозчас престана да тича и спокойно се отправи към главния вход.
С въздишка на облекчение Пид си махна краката.
Но главният вход беше затворен! Пид се надяваше, че Индикаторът няма да направи опит да го отвори. Това не бе свойствено за Кучетата.
При Джер дотича друго Куче. Той се отдръпна. Кучето отиде съвсем близо до него и го подуши. Джер отвърна със същото. После двете кучета изчезнаха зад ъгъла.
„Остроумно — помисли Пид. — Отзад непременно ще има друга врата.“ Той погледна към залязващото слънце. Щом Преобразователят бъде активизиран, тук ще нахлуят армиите на Глом. Докато Хората се опомнят, войските на Глом ще бъдат вече не по-малко от милион. И това ще е само началото.
Денят бавно гаснеше, но нищо не се случваше. Пид не откъсваше очи от фасадата на зданието; нервничеше. Ако с Джер всичко бе минало благополучно, защо ли толкова се бави?
Той чака до късно през нощта. Хора влизаха в зданието и излизаха. Кучета лаеха около вратата. Но Джер не се появяваше.
Хванали са Джер. Илг изчезна. Пид бе останал сам.
А той все така не знаеше какво се бе случило.
Призори Пид загуби всякаква надежда. Разбра, че пълен провал грози двадесет и първата експедиция от Глом. Сега всичко зависи от него.
Реши сам да проникне в зданието в образа на Човек. Нищо друго не му оставаше.
Видя как работници на тълпи идват и минават през вратата. Пид размишляваше кое ще е най-добро: дали да се смеси с тълпата, или да изчака навалицата да попремине. Реши да се възползува от суматохата и почна да приема формата на Човек.
Край него мина Куче.
— Здравей — каза Кучето.
Беше Джер.
— Какво се случи? — попита го с облекчение Пид. — Защо толкова се забави? Трудно ли се влиза?
— Не знам — отвърна Джер, като махаше опашка. — Не съм опитвал.
Пид онемя.
— Бях на лов — добродушно поясни Джер. — Знаете ли, тази форма е идеална за лов. Излязох през задната врата заедно с едно друго Куче.
— Но експедицията… твоят дълг…
— Отказах се — заяви Джер. — Знаете ли, Пилот, аз никога не съм искал да бъда Индикатор!
— Но нали си се родил Индикатор!
— Така е — каза Джер, — но от това не ми е по-леко. Винаги съм искал да бъда Ловец.
Пид се разтрепера от яд.
— Не бива — каза той много бавно, както би обяснявал на дете. — Формата на Ловец е забранена за теб!
— Ами, тук не е забранена — възрази Джер, като замаха опашка.
— Да не съм чул повече такова нещо — сърдито каза Пид. — Тръгвай за електростанцията и постави твоя Преобразовател. А аз ще се помъча да забравя това, което избръщолеви.
— Няма да отида — отвърна Джер. — Много са ми потрябвали тук гломите. Те всичко ще погубят.
— Прав е — подхвърли един висок дъб.
— Илг! — ахна Пид. — Къде си?
Клоните се разклатиха.
— Тук — каза Илг. — Аз все Размишлявах.
— Но нали… твоята каста…
— Пилот — печално каза Джер, — събудете се! Народът на Глом в по-голямата си част е нещастен.
