Езикът на любовта

— Върнах се — изграчи той.

— О, Джеф — каза тя много меко. — О, Джеф.

Томс само я гледаше и не можеше да каже дума.

— Беше толкова дълго, Джеф, и аз постоянно се чудех дали си струва. Но сега знам.

— Ти… знаеш?

— Да, скъпи! Чаках те! Бих те чакала и сто години или хиляда! Обичам те, Джеф.

Дорис се хвърли в прегръдките му.

— А сега, кажи ми Джеф — прошепна тя. — Кажи ми!

И Томс я погледна, усети, почувства, прерови знанията си, провери определенията и провери отново. И след доста търсене и внимателен подбор, абсолютно сигурен, вземайки предвид сегашното състояние на разума си, без да забравя да включи климатичните условия, фазите на луната, скоростта и посоката на вятъра, слънчевите петна и другите феномени, които имат ефект върху любовта, той каза:

— Скъпа, аз се чувствам леко привързан към теб.

— Джеф! Сигурна съм, че можеш да кажеш нещо повече от това! Езикът на любовта…

— Езикът на любовта е дяволски точен — каза Томс ужасено. — Съжалявам, но фразата „чувствам се леко привързан“ изразява съвсем точно чувствата ми.

— О, Джеф!

— Да — промърмори той.

— Да те вземат мътните, Джеф!

Разбира се, последва доста неприятна картина и болезнена раздяла. След което Томс си замина.

Намираше си работа тук-там, работи като строител за компанията Локхийд на Сатурн, чистач на търговския кораб между Хелг и Виносче, фермер за известно време в кибуц на Израел IV. Размотава се из вътрешната част на Далмианската система няколко години, живеейки предимно от милостиня. И тогава в Новилоцесил се запозна с едно приятно момиче с кафява коса, ухажва я и по стечение на обстоятелствата се ожени за нея.

Приятелите им казват, че семейство Томс е доста щастливо, макар и домът им да не е особено предразполагащ.

Всъщност мястото е доста приятно, но течащата наблизо червена река кара хората да се чувстват нервни. Пък и кой би могъл да свикне с алени дървета, оранжево-синя трева, стенещи цветя и три сбръчкани луни, които си играят на гоненица в извънземното небе?

На Томс обаче му харесва, а госпожа Томс, ако не друго, е доста приспособима млада дама.

Томс написа писмо до професора си по философия от Земята и му съобщи, че е разгадал мистерията с изчезването на тиянийската раса, поне според своите разбирания. Проблемът са научните изследвания, написа той, които оказват възпиращ ефект на действията. Тиянийците, както се бе убедил сам, били толкова заети с изучаването на любовта, че накрая изобщо не правели любов.

Изпрати и картичка на Вариш. Просто казваше, че се оженил. Успял да намери момиче към което изпитвал „доста силно привличане“.

— Щастливец — изгрухтя Вариш, след като прочете картичката. — Най-доброто, което аз някога изобщо успях да намеря, бе само „неопределимо забавна“.

,

Информация за текста

© 1957 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

The Language of Love, 1957

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8843]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00