- 1
- 2
това пустинно място. Те доверчиво очакваха края на света.
Господин Уест остави вестника. Почувства се странно, замаян и дезориентиран. Вдигна слушалката на телефона като сомнамбул, набра номера на „Пан АМ“ и си запази билет до Лима за следващия ден.
Когато остави слушалката, един ясен и напълно познат Глас,
— Не трябваше да продаваш акциите на „Експлоатация“, но още имаш възможност да спечелиш, като удвоиш онези на „Размисли за смъртта“, които ще скочат доста през следващия месец.
Миниатюрният господин Уест се беше върнал в контролния център!
— Къде беше? — попита го големия господин Уест.
— През цялото време си бях тук. Просто не можех да се свържа с теб до сега.
— А чул ли си нещо за това, че догодина ще настъпи края на света? — попита господин Уест.
— Не се вслушвам в ирационални глупости — отвърна миниатюрният господин Уест. — Слушай сега. По отношение на Амелия, просто трябва да й сложиш два нембутала в содата довечера, а останалото зависи от теб.
Господин Уест се обади да откаже билета си за Перу. В края на месеца акциите на корпорация „Размисли за смъртта“ скочиха десет към едно, а Амелия се пристрасти към „нембито“. Всеки човек трябва да следва заповедите на вътрешния си Глас.
Информация за текста
© 1973 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
Voices, 1973
Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
Превод: Рени Димитрова, 1997
ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)
The Collected Short Fiction, Book Five, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8767]
Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00
- 1
- 2