— Ние имаме предварително споразумение със сарканците — каза Грегър. — Няма да бъде законно.
— Във всеки мигсов съд ще бъде напълно законно — увери ги мигсът. — Основният принцип в правото на Мигс е, че никакъв договор със сарканец не може да бъде обвързващ.
— Ще трябва да обмислим това с партньора ми — каза Арнолд. — Положението е сложно.
— Разбирам — съгласи се мигсът. — Ще ви дам възможност да обмислите положението. Само не забравяйте, че сарканците заслужават да бъдат унищожени, а и освен вечната признателност на една разумна и мисля приятна котешка раса, ще спечелите доста.
След като мигсът си тръгна, Грегър заговори:
— Я да се махаме оттук. Тази работа никак не ми се харесва.
— Не можем да си тръгнем просто така — каза Арнолд. — Неизпълнението на договора е сериозна работа. Ще трябва да унищожим едната или другата раса.
— Няма да направя подобно нещо — заяви Грегър.
— Май не разбираш извънредно опасното положение, в което се намираме в правно отношение — каза му Арнолд. — Ако не изчистим мигсовете както сме обещали, всеки съд направо ще ни разпъне на кръст. А ако унищожим сарканците, поне бихме могли да претендираме, че сме сгрешили.
— Доста объркано от морална гледна точка — замислено произнесе Грегър. — Не ми харесва това положение.
— И става още по-объркано — произнесе един глас зад гърба им.
Арнолд подскочи като пронизан от електрически ток. Грегър направо замръзна на мястото си.
— Тук съм — продължи гласът.
Те се огледаха. Нямаше никого. Само една голяма суникусова зелка, растяща отделно от останалите в края на полето. Тя изглеждаше някак по-разумна от онези, които вече бяха видели. Но можеше ли тя да е говорила?
— Да, да — каза суникусът. — Аз ви говорих. По телепатичен път, разбира се, тъй като зеленчуците, в чието семейство съм горд да се числя и аз, не притежават говорни органи.
— Но зеленчуците не могат да ползват телепатия — каза Арнолд. — Те нямат мозък и други органи, с които биха могли да го правят. Извинете, не бих искал да ви обидя.
— На нас не са ни необходими органи — отговори суникусът. — Не знаете ли, че всяка материя, с достатъчно висока стенен на организация, притежава разум? Комуникацията е неразделна част от разума. Но само висшите зеленчуци като мен могат да използват телепатия. Разумът на суникусите е изследван във вашия Харвардски университет. Дори сме кандидатствали за статус на наблюдатели във вашата Организация на обединените планети. При това положение аз мисля, че трябва да имаме право на глас по отношение на проблема кой трябва да бъде унищожен.
— Вярно, така би било честно — съгласи се Грегър. — Все пак точно заради вас спорят мигсовете и сарканците.
— По-точно казано те спорят по въпроса коя от расите им да има изключителното право да разкъсва, измъчва и осакатява нас. Или не съм прав?
— Не, май е точно така — каза Грегър. — А вие кого предпочитате?
— Както бихте могли да очаквате, аз не предпочитам никого. И двете раси са потенциални вредители. Аз предлагам напълно различно решение.
— Точно от това се страхувах — каза Арнолд. — Какво предлагате?
— Нещо съвсем просто. Да подпишете договор с мен и да отървете планетата ми както от мигсовете, така и от сарканците.
— О, не! — изпъшка Грегър.
— Все пак ние сме най-старите жители на тази планета. Ние сме се появили много скоро след лишеите, преди изобщо да е възникнал животинският свят. Ние сме миролюбиви и разумни, но новодошлите варвари заплашват съществуването ни. Струва ми се, че моралното ви задължение е напълно ясно.
— Моралното да — въздъхна Арнолд. — Обаче съществуват и някои практически затруднения.
— Това ми е напълно известно — каза суникусът. — Освен удовлетворението ви от добре свършената работа, ние сме готови да подпишем с вас договор и да ви заплатим двойно повече от онова, което са ви предложили останалите.
— Виж, трудно бих могъл да повярвам, че зеленчукът би могъл да притежава банкова сметка — каза Арнолд.
— Разумът, независимо от формата си, винаги може да се снабди с пари. Чрез нашата холдингова компания „Саникус, развлекателни модалности“, ние публикуваме книги и записи, както и много бази данни по различни проблеми. Ние предаваме нашите знания по телепатичен път на земни автори, които наемаме срещу доста сериозни хонорари. Особено печеливша е нашата серия по градинарство, защото само един зеленчук може да бъде истински специалист по отглеждане на растения. Мисля, че ще забележите, че нашият рейтинг в „Дюн и Брадстрийт“ е доста висок.
Суникусът се оттегли в една по-далечна част на полето, за да даде възможност на партньорите да обмислят предложението. Когато се отдалечи на около петдесетина метра, външната граница на телепатичния сигнал, Арнолд заговори:
— Не ми се харесва тази зелка. Струва ми се твърде хитра и пристрастна, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Да, като че ли се опитваше да ни докаже нещо — каза Грегър. — Но мигсът… Не усети ли нещо подличко в него?
Арнолд кимна.
— Пък и сарканецът от когото започна всичко… Стори ми се ужасно безскрупулен.
— Абе дай да унищожим някого. Когото и да било — каза Арнолд. — И да приключваме с тази работа. Но кого?
— Ще хвърляме чоп. Така никой няма да може да ни обвини, че сме действали на базата на предразсъдъци.
— Е, да, ама монетата има само две страни.
— Тогава ще го направим с клечки. Просто не знам какво друго бихме могли да сторим.
Точно в този момент откъм близките планини се чу страхотен гръм. Небето, преди това лазурно, сега стана черно и заплашително. Огромни, бързо движещи се облаци се събираха и трупаха на хоризонта. Откъм огромния небесен покров се чу гръмовен глас:
— Не мога повече да понасям това!
— О, Боже мой — изплаши се Грегър. — Май пак сме обидили някого!
— С кого разговаряме? — попита Арнолд, като гледаше към небето.
— Аз съм гласът на тази планета, позната ви като Саркан.
— Никога не съм предполагал, че планетите могат да говорят — промърмори под нос Грегър. Но съществото, или каквото и да бе това, веднага го чу.
— Обикновено ние, планетите, не си правим труда да разговаряме с дребните същества, които пълзят по повърхността ни — каза гласът. — Ние се занимаваме със собствените си мисли и се задоволяваме с компанията на себеподобните си. Случайни комети ни носят новини от далечните планети и това за нас е достатъчно. Опитваме се да не обръщаме внимание на глупостите, които се извършват на повърхността ни. Но понякога ни писва. Тези отвратителни сарканци, мигсове и суникуси, които ме обитават, са просто невъзможни. Не мога повече да ги понасям. И сега ще пристъпя към мерките, които отдавна трябваше да взема.
— Какво ще направиш?
— Ще си предизвикам потоп. Ще наводня повърхността до около десетина метра височина и така ще се отърва от сарканци, мигсове
Партньорите събраха вещите си набързо и се върнаха на кораба си.
— Благодаря за предупреждението — каза Грегър преди да излетят.
