39
Разговорът на Артър със Скабър: Скабър предлага помощта си. Той ще унищожи Лийфи.
— Декстър ме праща — обясни Скабър. — Тук съм, за да ти помогна.
— Как ще ми помогнеш?
— Ако убия Лийфи, всичко се разпада.
— Лийфи ми изглежда доста компетентен.
— О, възнамерявам да го убия от засада.
— Значи всичко е наред, предполагам. Но той не е тука във Флорида, да знаеш.
— Така ли? А къде е заминал?
— За Портланд. Портланд, щата Орегон.
Скабър зяпна насреща му. Положението започваше да се усложнява.
— Какво търси там?
— Отиде да гледа „Блейзърс“ на плейофите на НБА.
— Това пък какво е?
— Популярно спортно събитие.
— Отседнал ли е някъде?
Артър кимна.
— Чух го да споменава, че си бил резервирал стая в „Марлоу Кортс“.
— Става. Чакай да си погледна картата.
Скабър извади картата си и я разгъна на Северна Америка. Видя, че Флорида и Орегон са доста отдалечени един от друг и могат да бъдат свързани по диагонал или чрез един по-живописен маршрут с много завои наляво и надясно.
— Ще се погрижа за тая дреболия — заяви Скабър и изчезна.
Артър се зачуди дали не трябваше да каже на Скабър, че Лийфи е повел с него още двама богове. Предположи, че Скабър знае какво прави.
Скабър летеше високо и бързо над Америка, като от време на време се гмурваше надолу, за да провери ориентирите. Откри Скалистите планини без никакви затруднения, зави надясно към калифорнийското крайбрежие близо до Сан Диего, следваше бреговата линия до залива Тиламук, пак зави надясно и там, през една дупка в облаците, съзря Портланд.
„Розовата градина“ — стадионът, където се провеждаше спортното събитие, не беше трудна за откриване. Повечето хора в Портланд бяха или вътре, или пред него, където купуваха и продаваха билети.
Скабър се приземи като „Стелт“. Попита един минувач и разбра, че се намира близо до „Марлоу Кортс“ където беше отседнал Лийфи.
Отиде там и попита служителя дали Лийфи си е в стаята.
— Днес не е. Отиде на тържеството по случай победата.
— Що за тържество е това?
— Ама как така не знаете?! „Блейзърс“ спечелиха първенството на НБА снощи — биха Чикаго със сто и две на седемдесет и осем. Пич, да знаеш как се огънаха ония!
— Това тържество по случай победата къде се провежда?
— Току зад „Мултнома Фолс“. „Райнлендър“ осигуряват яденето и пиенето. Печено прасенце-сукалче, човече!
— Как да стигна там? Имате ли карта? Благодаря!
Пътьом Скабър състави стратегията си.
След тържеството можеше да се очаква, че Лийфи ще е в ступор.
Скабър щеше да го нападне, докато спи. Като че засада нямаше да е нужна. Да убиеш бог, заспал след яка лапачка, беше добре изпитана тактика от божията книга на коварството.
40
Самият Лийфи си прекарваше добре на банкета. Първо, имаше от любимите му стриди от Умпкуа, които той поглъщаше с кофи, направо с черупките, и ги поливаше с цели буренца отбрана микробира. После омете цяла-целеничка сьомга от река Колумбия, шест кила, с все главите и червата. Последваха буренце микробира, печено прасенце-сукалче, шиник пържени картофи и му остана място тъкмо колкото за няколко ябълкови пая. После, като се кандилкаше, се запъти да си отспи.
Сега Скабър можеше да използва своя малообхватен усет за откриване. Натъкна се на Лийфи, който дремеше след купона, наполовина потопен в река Колумбия, облегнал лакти на двата бряга.
С намерение да оправи работата набързо Скабър изтръгна един благороден смърч от гората и замахна с полепналото с камъни коренище към главата на Лийфи.
Ударът беше убиец. Или щеше да бъде, ако не се беше разнесъл предупредителен вик, висок и треперлив, предупредителен вик на божество.
Да му се не види! Лийфи беше домъкнал със себе си някой бог.
Луума — беше дошла заради купона. Седеше на една съседна полянка и поглъщаше цяла крава от Тиламук с все копитата с мисълта, че това е забавен начин да си пийнеш млечице. Случайно вдигна поглед тъкмо в нужния момент и забеляза чудовищно раздутата сянка на Скабър в небето. Ако ряпоглавата богиня не беше надала мигом тревожен вик, мозъкът на Лийфи, доколкото имаше такъв, сега щеше да е пръснат по Каскадите.
Чул вика на Луума, Лийфи се претърколи встрани и дървото се стовари на земята, без да му навреди — успя да помете Моста на боговете и минаващите по него коли, но на самия бог нищичко не стори.
Лийфи се вдигна на крака и търти да бяга. Скабър го следваше по петите. Лийфи стигна чак до подножието на Маунт Джеферсън, където награби един балван колкото двуместен гараж и с един-единствен широк замах го запокити към Скабър. Скабър видя балвана, летящ във въздуха към него като фотомонтаж на експресен влак и отскочи встрани; балванът просвистя над главата му и над цяла Колумбия, вряза се в градчето Уайт Салмън и премаза няколко крайбрежни яхтклуба.
Лийфи му отговори, като се протегна към един буреносен облак горе, сграби енергията, която напипа там и я насочи към ръцете на Скабър, протегнати да се вкопчат в него и мокри от неспирния орегонски дъжд. Мълнията скочи и заискри по страните на Скабър. Изгори го тежко. Скабър се видя натясно.
Положението му се влоши още повече, когато и Луума се включи в битката — изкърти „Тимбърлин лодж“ от върха на Маунт Хууд и я метна по Скабър като копие. Скабър приклекна, но един бронзов ветропоказател прониза десния му прасец.
Той изтръгна метателното оръжие, но докато се занимаваше с това, Лийфи награби едни оплели се жици под високо напрежение и го омота в тях.
Скабър се изтръгна, но сега Луума отново го атакува, размахала половинкилометрова релса — беше я откъртила и я използваше като млатило. Тя му натресе му един як удар в слепоочието.
Скабър се зашемети, падна по гръб и се опита да се стегне. Но сега пък Роте, богът на коварните бойни действия, изскочи изневиделица, привлечен от миризмата на битка, метна се на Скабър и заби дългите си остри зъби в рамото му.
Скабър се дръпна назад като обезумял. Роте беше увиснал на него досущ като огромна мида.
Скабър промени формата си от великан в змия-гигант, загърчи се и разтресе кожата си в опит да отхвърли Роте Лийфи закрещя насърчително, метна се на гърба на Скабър и заби току-що сътворените си нокти в кожата му от двете страни на гръбнака.
Скабър писна — звук, който изпотроши прозорците от Портланд, та чак до Салем, и внезапно се превърна в малък прилеп. Лийфи и Роте изгубиха ценно време, докато се оглеждаха за него, преди Луума да загрее и да се оборудва с панорамно микроскопично зрение. И тогава видя Скабър, който се отдалечаваше скоростно, колкото кожените му крилца го държат.
Луума се превърна в мишелов и го погна. Скабър литна обратно към Флорида, единственото познато му
