Мелисент се намръщи.
— Но що за наслада е любовта на смъртен?
— Хей, има и големи сладури сред смъртните — възкликна Афродита. — Спомням си го онова момченце, Парис.
— Артър не е Парис.
— Както и да е. Принципът е същият.
— Е — рече Мелисент, — щом ще трябва да живея с това, май няма друг начин. Под достойнството ми е да позволя на смъртен да ме прегърне, но този път ще направя изключение. Но ще се погрижа, когато Артър ме получи, да разбере, че такова нещо се случва веднъж в живота.
И тя изтича навън. Афродита си пийваше хладкото чайче и се чудеше колко много има още да се учи тази малка Мелисент. Ако Мелисент си мислеше, че да си влюбен е мъка, го само почакай докато види какво е да те обичат; или, както беше по-вероятно в този случай, да не те обичат.
49
Мелисент се върна в долината Темпе в Царството на боговете. Баща й беше в градината — наглеждаше лозите. Тя му разказа как онзи смъртен я е отблъснал.
Симус изправи гръб и рече:
— Как е могъл? Не е ли бил улучен от любовна стрела?
— Не, казах ти. Не е. Аз бях улучената.
— Тогава как можеш да очакваш да се влюби в тебе?
Мелисент се възмути.
— Трябва да ме заобича, защото съм красива и съм богиня.
— Горкото ми момиченце, още ли не си разбрала, че дори и боговете не обичат по основателни причини, а мъжете — още по-малко? Както и да е, защо трябва той да те обича? Това нещо, любовта, приятно ли е?
— Определено не — отвърна Мелисент.
— Тогава защо да му е хубаво, ако те обича? Защо въобще да те обича, освен ако не е принуден, също като теб?
Тя се втренчи в него.
— О. Май започвам да разбирам накъде биеш. Но няма ли начин да накараме Купидон да уцели и него?
Симус поклати глава.
— Никакъв шанс. Купидон мрази взаимността. Той обича едностранните неща.
— Е, какво да направя тогава?
— Опитай се някак си да поминуваш, мойто момиче. Това е единственото, което ни остава накрая.
— Но защо краят за мен дойде толкова рано?
По този въпрос таткото нямаше какво да каже.
50
Когато Мелисент откри Хермес, той слагаше восъчно покритие на лирата си.
— Имам нужда от съвет — рече му тя.
— Думай.
— Влюбена съм в един смъртен, а пък той не ме обича.
— На мен ми звучи достатъчно нормално — рече Хермес. — Кое му е сложното?
— Искам и той да ме обича.
— Пробва ли всичките хитрини за съблазняване?
— Да, пробвах ги.
— Ами хитрините за несъблазняване?
— Какво искаш да кажеш?
— Да се преструваш, че е точно обратното на онова, което чувстваш.
— Искаш да кажеш, да лъжа?
— Точно така.
— Аз съм над тези неща.
— Много лошо. Значи никога няма да получиш онова, което искаш.
— Трябва да има начин!
— Има. Току-що ти го казах. Нарича се притворство. Означава да се преструваш, че чувстваш нещо друго, а не онова, което чувстваш.
— Що за противна идея!
— Права си — рече Хермес. — Не го прави. По-добре вярна на себе си, отколкото обичана.
— Не, не искам това.
— Е, маце, ако искаш онова, което искаш, казах ти как да подходиш, че да го получиш. Ако не го искаш чак пък толкова, върви си намери друга занимавка.
И Мелисент трябваше да се задоволи с това.
Мелисент се върна на Земята. Появи се отново в стаята на Артър, без дума да обели за отсъствието си.
Артър отново й обясни колко съжалявал, дето не я обичал.
— Няма нищо. Всъщност, на мен изобщо не ми пука. Исках просто да се помотая наоколо, та да погледам екшъна.
— Екшъна ли?
— Че как. Това е най-оживеното място и в двата свята.
Артър се разтревожи, макар да знаеше, че всъщност не бива да го е грижа. Тъкмо започваше да забелязва, че Мелисент е много привлекателна. Стори му се странно, че не го е забелязал досега.
Мелисент всъщност не беше разлюбила Артър, разбира се. Обичаше го даже още по-лудо отпреди. Но със заповедта да обича бе дошло и знанието как да накара любовта да проработи. Или да си изработи любовта. Лъжата и притворството определено бяха сред най-силните оръжия на любовта.
Някои твърдят, че го е научила сама. Други — че я е подучил Хермес.
Знаеше, че това си е нищо и половина — да се остави да бъде обичана от създание толкова незначително като някакъв си човек. Но все беше по-добре от нищо.
51
По документи поне, Мелисент беше най-прекрасното нещо, което някога се е случвало на Артър. Но това не казва кой знае какво, защото Мелисент би била най-прекрасното нещо, което би могло да се случи на всеки мъж. Една богиня в сравнение с една жена е като Хиперион в сравнение със сатир; а една богиня на любовта в сравнение с обикновена богиня е… ами, тя просто беше над всякакви сравнения и никоя речева фигура не беше достатъчно контрастна, за да обхване и една десета от пълния букет от аромати на Мелисент, прекрасната млада богиня на любовта на древните сирийци и съвременна богиня на любовта на Артър Фен.
Както и да е, освен това отбелязахме, че за да оцени истински една богиня, е нужен мъж, притежаващ значителна сила, монументална чувственост и изтънченост на вкуса, по-фина и от тази на професионален дегустатор на вина. За зла беда Артър Фен не беше нито едно от тези неща. Що се отнася до чувствеността и изтънчения вкус, той си беше един най-обикновен човечец. Мелисент хабеше чувствата си по него.
Тя си го знаеше, но беше достатъчно разумна никога да не го споменава, освен като намек сегиз-тогиз, когато й дойдеше до гуша. А Артър й даваше доста поводи за това.
Приближеше ли се на по-малко от две педи от него, и той започваше да трепери. Докоснеше ли го, той припадаше.
Това в известен смисъл беше много ласкателно, но не помагаше за онази грандиозна сексуална
