Служба „Чистота“

Беше му невъзможно да работи повече. Реши веднага да си тръгне за вкъщи.

— Госпожице Дейл — каза й той, докато обличаше палтото си, — аз излизам. Но се опасявам, че се е събрала доста работа. Дали ще ви бъде възможно да поработите с мен една-две вечери през седмицата?

— Разбира се, господин Фергюсън.

— Няма ли да попреча на социалните ви контакти? — опита да се позасмее Фергюсън.

— Никак, господине.

— Ще се опитам… Ще се опитам да го направя в удобно за вас време. А сега, на работа. Довиждане.

Той бързо се измъкна от службата със зачервено лице.

Вкъщи жена му тъкмо излизаше от банята. Госпожа Фергюсън беше дребна, плоска женица, с малки нервни бръчки около очите. Изненада се, като го видя.

— Рано се прибираш — каза тя.

— Има ли нещо лошо в това? — попита Фергюсън с ярост, която го изненада.

— Разбира се, че не.

— Че какво искаш? Да умра в онази канцелария ли? — изсумтя той.

— Не съм казала такова…

— Моля те, не спори с мен. Не ми натяквай.

— Че аз не натяквам! — извика жена му.

— Ще си полегна — заяви Фергюсън.

Той се качи горе и застана пред телефона. Нямаше никакво съмнение. Всичко, което бе казал Есмънд, беше вярно.

Той погледна часовника си и се изненада, че вече е пет без петнайсет.

Фергюсън започна да се разхожда пред телефона. Погледна визитната картичка на Есмънд и пред очите му заплува стройната и красива фигура на госпожица Дейл.

Той набра номера.

— Служба „Чистота“. На телефона Есмънд.

— Обажда се Фергюсън.

— Да, господине. Какво решихте?

— Реших… — Фергюсън стисна слушалката. Каза си, че има пълното право да го направи.

И все пак, те бяха женени цели седемнайсет години. Седемнайсет! Имаха и добри дни, както и лоши. Честно ли беше? Наистина ли беше честно?

— Какво решихте, господин Фергюсън? — повтори Есмънд.

— Аз… Аз, не! Не желая услугата! — извика Фергюсън.

— Сигурен ли сте, господин Фергюсън?

— Да, напълно. Вие трябва да сте незаконни! Приятен ден, господине.

Той затвори и веднага усети как от плещите му се смъкна огромен товар. Бързо слезе долу.

Жена му готвеше говежди ребра — ястие, което той изобщо не обичаше. Но това нямаше значение. Беше готов да не обръща внимание на дребните досадни проблеми.

На външната врата се позвъни.

— О, това трябва да са от пералнята — каза госпожа Фергюсън, като се опитваше да разбърква едновременно салатата и супата. — Ще отвориш ли?

— Разбира се.

Изпълнен с новопридобито самоуважение, Фергюсън отвори вратата. Навън стояха двама униформени мъже, които носеха голям платнен чувал.

— От пералнята ли?

— Служба „Чистота“ — каза единият от мъжете.

— Но аз ви казах, че не желая…

Двамата мъже го хванаха с умение, явно придобито от дълга практика, и го напъхаха в чувала.

— Не можете да направите такова нещо! — замята се Фергюсън.

Чувалът се затвори и той усети, че го носят по пътеката. Отвори се врата на кола и той бе положен внимателно върху пода.

— Всичко наред ли е? — чу той гласа на жена си.

— Да, госпожо. Наложи се промяна в графика. Но все пак успяхме да ви услужим.

— Много се радвам — чу я да казва. — За мен бе удоволствие да разговарям с вас днес следобед, господин Френч. А сега ме извинете. Вечерята е почти готова и аз трябва да се обадя по телефона.

Колата тръгна. Фергюсън се опита да извика, но чувалът бе здраво увит около лицето му.

Той с отчаяние започна да се пита: „На кого ли се обажда тя? И как така изобщо не съм се досетил?“

,

Информация за текста

© 1956 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

Disposal Service, 1956

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8823]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00