обмислил всичко докрай.
— Не мога да ви помогна — каза главният проектант. — Честно казано, не разбирам от тези работи.
Джони се намръщи и разтърка очи. Почеса се по главата.
— Дааа — каза той. — Всъщност е ясно какво трябва да направя. Разбирате ме, нали?
— Предполагам, че има доста обещаващи посоки за действие.
— Има само една — каза Джони. — Рано или късно аз трябва да завладея Земята. Иначе онези ще завладеят мен. Нас, искам да кажа. Това ясно ли ви е?
— Хипотезата изглежда твърде вероятна.
— Божата истина е. Аз или те. Няма място за повече от един Първи.
Проектантът не оспори.
— Никога не съм и сънувал подобно нещо — продължи Джони. — От водач на космически кораб до император на напреднала чужда планета за по-малко от две седмици. А сега ще трябва да завзема и Земята. Изпитвам странно чувство. И все пак за тях това ще бъде най-доброто. Ние ще ги научим онези маймуни на малко по-цивилизован живот, ще ги научим как трябва да се правят работите. Някой ден те ще ни бъдат благодарни.
— Имате ли някакви заповеди към мен? — попита Вийри.
— Искам да прегледам всички данни за Флотата на Древната Династия. Но първо мисля, че няма да е зле да направим коронация. Не, първо един референдум, който да ме избере за император, после коронацията. Можете ли да уредите това?
— Веднага започвам — каза Главният проектант.
Най-накрая бе положено началото на стандартния кошмар за Земята. Една напреднала извънземна цивилизация щеше да й наложи своята култура. За Лорис положението бе различно. Лорианците, преди беззащитни, бяха се сдобили с един агресивен чуждоземен генерал и скоро щяха да притежават група наемници, които да водят космическия им флот. Всичко това не беше много добро за Земята, но пък не чак толкова лошо за Лорис.
Естествено всичко това бе неизбежно. Защото лорианците наистина бяха една напреднала и умна раса. А какъв смисъл има да си толкова умен, ако не хванеш питомното вместо да гониш дивото?
От друга страна фон Хайнглиц бе изчислил вероятността от успешно извънземно превземане на Земята на едно към десет на степен 13, минус седемдесет и четири. Така че засега всички можем да бъдем спокойни.
Информация за текста
© 1973 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
Welcome to the Standard Nightmare, 1973
Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
Превод: Рени Димитрова, 1997
ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)
The Collected Short Fiction, Book Five, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8770]
Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00
