Беше пробил кораба си, когато уби последното куче.
После забеляза и други процепи в кораба си. От какво се бяха получили?
Ах, да, нали той трябваше да се сражава за кораба си. Последните сто метра. Няколко изстрела трябваше да са прерязали и корпуса на кораба.
Изправи се и изследва повредите. Чиста работа, помисли си той с такова спокойствие, което понякога съпровожда истерията. Да, сър, много чиста работа.
Тук бе срязан кабел от управлението. Онова бе някога радиото. Оттатък с един-единствен изстрел бе пробил резервоарите с кислород и вода. Наистина великолепно постижение. И там — да, действително бе успял да го стори. Един съвсем прецизен лъч бе разкъсал тръбите за горивото. И, подчинявайки се на закона за силата на тежестта, всичкото гориво бе изтекло, бе образувало голяма локва под кораба и след това просто се бе просмукало в почвата.
Не е лошо като начало, помисли си Диксън, почти готов да загуби разсъдъка си. Дори сам с горелка не би могъл да го направи по-добре.
Та с нея той въобще не би могъл да го стори, корпусът на кораба беше издръжлив. Но не и срещу доброто, старо, малко, стопроцентово, непропускащо оръжие…
Когато година по-късно Диксън все още не се бе обадил, бе изпратен кораб да го потърси. Искаха да му направят прилично погребение, ако намерят останките му, и да си приберат дезинтегратора, ако още бе под ръка.
Корабът с търсачите кацна близо до този на Диксън и екипажът му разгледа с интерес пробития и разкъсан корпус на ракетата.
— Някои хора не умеят да боравят с оръжия — каза шефът на техниците.
— По дяволите! — промърмори пилотът.
От гората се носеше кънтенето на удари с чук. Всички се втурнаха натам и установиха, че това беше Диксън. Той беше жив и здрав и работеше, като си пееше.
Беше си построил дървена хижа и бе засадил наоколо зеленчукова градина, която се охраняваше от висока стена. Диксън тъкмо зачукваше в земята прясно издялан кол, когато дойдоха мъжете.
Един от техниците не се сдържа да възкликне:
— Вие, жив!?
— Разбира се — каза Диксън. — Но докато не построих стената, нямах капка спокойствие. Опасни животни са тези кучета. Обаче аз им вдъхнах уважение.
Диксън се усмихна и докосна един лък, който висеше на стената така, че да му бъде лесно достижим. Беше направен от жилаво дърво. До него се намираше колчан, пълен с остри стрели.
— Те се научиха да ме уважават — продължи Диксън, — след като видяха някои от подобните си да тичат със стрела в плешката.
— А оръжието… — попита пилотът.
— Да, оръжието! — извика радостно Диксън. — Без него нямаше да съм все още жив.
Той се върна към работата си. С плоския и масивен приклад на оръжието заби кола в земята.
Информация за текста
© 1958 Робърт Шекли
© 1991 Емануел Икономов, превод от английски
Robert Sheckley
The Gun Without a Bang, 1958
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
OCR and spellcheck: Victor
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1444]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
