Вселенска кармична клирингова банка

Тъжната усмивка и оплешивяващата глава на чиновника започнаха да се замъгляват. Всичко проблясваше и започваше да чезне и Цимерман разбра, че е на път обратно за Ню Йорк. Това не му харесваше. Ето го него, първия човек, попаднал в друга реалност, Колумб на Галактиката, и единственото нещо, което ще трябва да каже на хората като се върне е, че късметът на Земята е изчезнал в черна дупка. „Съжалявам.“

В най-добрия случай името му ще бъде прокълнато за покойния наред. Хората ще казват „Ето, идва един Цимерман“, за да се разбере, че някой носи страхотно, суперколосално лоша новина.

Не беше честно. Не би могъл да изтърпи подобна обида окачена на врата му за вечни времена. Трябваше да има начин да направи нещо по този въпрос.

Но какво?

В този миг, наполовина в мъглата, бе времето, когато Цимерман трябваше да вземе решение. Моментът, когато Нуждата, обикновено без предпочитания към някого, внезапно се превръща в майка на Изобретението.

И така, Цимерман внезапно намери отговора.

— Чакай! — извика той на чиновника. — Трябва да поговорим!

— Вижте, вече ви казах, че съжалявам…

— Забравете това — каза Хари. — Трябва да си поговорим по работа.

Чиновникът направи знак с ръка. Реалността спря да избледнява.

— Каква работа?

— Заем.

— Заем за късмет ли?

— Разбира се. Голям при това. За да може да ни облекчи, докато при вас нещата се пооправят.

— Скъпи ми господине — усмихна се чиновникът. — Защо не ми казахте това още в самото начало? Та нашата работа е да заемаме късмет. Елате с мен.

Хари последва чиновника обратно в банката.

Както Колумб е донесъл злато и перли с Еспаньола за Фердинанд и Изабела, така и Хари Цимерман, нашият неволен пратеник, се завърна в кармичната клирингова къща и изтъргува заема за късмет, от който ние, хората на Земята, така отчаяно се нуждаехме. И това е истинската история за днешния мир и благоденствие, с които живеем през настоящия 21 век. Оказа се, че лихвата е малко висока, разбира се. Кармичната банка не работи заради хубавите ни очи. Пък и Хари ипотекира Земята като гаранция. Ако не намерим начин да си платим скоро заема, има само едно, което бихме могли да сторим. Ще трябва да се скрием в Черна дупка част 13, както са направили Асоциираните Цивилизации от ММО. Това е отчаяна мярка, но във всички случаи е по-добра, отколкото да си загубим планетата.

,

Информация за текста

© 1986 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

The Universal Karmic Clearing House, 1986

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

The Collected Short Fiction, Book Five, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8788]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00