Измамни прогнози

жужеше терминалът. Тс го сложиха да седне на командния стол и поставиха психометричните електроди на челото и китките му.

Госпожица Гребс взе картите.

— Имате време само за една от тях днес — каза тя. — За десет минути реално време ще получите визуална информация за петгодишен период, така че внимавайте. С коя карта да започна?

— Няма значение — отвърна Хонориус. — Всичките са еднакви. Говоря за картите. Вземете първата.

Госпожица Гребе въведе картата в терминала. Той започна да издава тихи звуци и Хонориус усети напрежение зад очите си. Погледът му се размъти. Когато отново виждаше ясно, той видя себе си и едно красиво, дребно момиче с дълга тъмна коса. Това беше госпожица 1734-AB-2103C.

Информацията му бе представена във вид на серия винетки и монтажи. Той видя себе си и 1734 да вечерят заедно в старинен италиански ресторант, а после да тръгват по улица „Блийкър“ хванати за ръце. После те се намираха на площад „Вашингтон“ до фонтана и тя свиреше на китара и пееше народна песен. Колко красива бе! Колко щастливи изглеждаха! А сега те лежаха пред малка камина в апартаментче на улица „Радост“. Тя бе започнала да реше косата си на път по средата. Носеше тъмни очила и четеше някакъв сценарий. Щеше да играе във филм! Но от това не излезе нищо и после те живееха в разкошен апартамент в „Сътън плейс“, а тя мрачно пържеше кюфтета. (Бяха се карали. Не си говореха. Той си четеше „Уолстрийт джърнъл“ а тя се занимаваше с книгите си по астрология.) А сега живееха в Кънектикът в красива старинна къща със слънчева детска стая, която използваха като килер. Той ходеше често сам да кара ски, докато тя изучаваше тантра в една будистка група в Мериленд. Когато се върна, тя си бе подстригала косата съвсем късо и можеше да стои безкрайни часове в поза „лотус“. Немигащите й очи гледаха през него и тя намираше правенето на любов за неприятно отвличане от мантрическите си занимания. Година по-късно те вече не живееха заедно. Тя се бе присъединила към един ашрам до Шенектеди, а той си имаше приятелка в Братълборо. Толкова за госпожица 1734. Следващото свободно време за Стимулатора беше след три дни.

Втората, госпожица 3543, беше високо, стройно, весело момиче с пясъчноруса коса и лунички по носа. Двамата с Хонориус си бяха създали домакинство в Малибу, където тя играеше тенис всеки ден и четеше списания по вътрешно обзавеждане. Колко беше красива когато му сервираше салата „Уолдорф“ до скарата, докато кокер-шпаньолът се галеше в краката му! После те бяха в Париж, шпаньолът се бе превърнал в един дакел с тъжни очи, а тя бе много пияна на Монпарнас и му крещеше обидни думи. Следваха подобни сцени в Рим, Вилфренч, Ибиса. Сега тя беше алкохоличка и като че се бяха сдобили с дете, но дакела го нямаше, а после имаха още едно дете и две котки. След това се появи икономка, която да се грижи за всичко, докато 3543 се лекуваше от алкохолизъм в един много скъп санаториум близо до Грисънс. След това бяха в Лондон. Тя беше съвсем трезва. Висока, кокалеста, сериозна жена, която държеше устните си странно изкривени докато раздаваше проспекти по сиентология на площад „Трафалгар“. И това бе краят на петте години с госпожица 3643.

За третата Хонориус си спомняше само, че в началото тя бе очарователно срамежливо момиче, което правеше великолепни неговите източнохемпширски привечери с дългите си, възбуждащи мълчания. Две години по-късно, в един апартамент в Кетълман, Тузла, той й крещеше:

— Кажи нещо, глупачка такава! Кажи каквото и да е! Говори, за Бога!

Номер четири откри скрит талант в себе си на 27-годишна възраст и стана състезателка по ролкови кънки. Номер пет бе склонна към самоубийство, макар че никога не се решаваше да го стори. Или това беше номер шест?

Към 29-ти септември, след като бе видял четиринадесет от потенциалните си съпруги, Хонориус бе разтревожен и отчаян. Той отиде на последната си среща в състояние на тежко униние, почти примирен, че ще трябва да сключи съюз с номер единадесет, хилещата се с двамата тъпи братя. С нея поне не предстоеше пълен провал.

Поради мерки за сигурност, терминалът бе преместен от мястото си на булевард „Де Калб“ и поставен в пералното помещение, намиращо се в дъното на коридора, където се помещаваше канцеларията на Юлър. Хонориус се включи и се видя на разходка по плажа с 6903, едно хубаво кестеняво момиче, което му напомняше на някого, когото е познавал. Ето ги на разходка по моста „Джордж Вашингтон“, много щастливи и безгрижни по отношение на бъдещето си. После ядяха козе сирене и пиеха вино върху една скала, надвесена над Егейско море. След това се намираха в продълговата равнина, а в далечината се издигаха високи, заснежени планини. Тибет? Перу? А после се намираха в Маями, тя бе навлякла шлифера му и тичаше със смях под дъжда. След това се намираха в ниска, бяла къща, влюбени до уши. Той се разхождаше из хола и подрусваше ревящото им бебе, страдащо от колики и това беше краят на петгодишната прогноза.

Хонориус веднага се запъти към кабинета на Юлър.

— Юлър? — извика той. — Най-после я намерих! Мисля, че съм влюбен в номер 6903!

— Честито, момчето ми — каза Юлър. — Бях започнал да се притеснявам. Кога искаш да направиш брачния договор?

— Веднага — възкликна Хонориус. — Включи се към компютъра за гражданско състояние! 6903 е много привлекателен номер, нали? Чудя се как ли се казва?

— Това мога да открия веднага — каза Юлър. — Нали знаеш, че ние сме Служба за секретни компютърни услуги? Чакай само да набера данните в процесора… Готово. Тя е госпожица Дина Гребс от Флашинг, Куинс, улица „Железопътна“ номер 4885.

— Мисля, че съм чувал това име и преди — замисли се Хонориус.

— Аз също — отвърна Юлър. — Ужасно ми е познато. Гребс, Гребс…

— Повикахте ли ме, господине? — попита госпожица Гребс от другата стая.

— Това си ти! — извика Юлър.

— Тя е! — възкликна Хонориус. — Сигурен бях, че ми изглежда позната! Тя е 6903!

Мина време, докато Юлър преглътна това. После той заговори строго:

— Госпожице Гребс, можете ли да ми кажете как картата с вашите данни е попаднала в подбрания за господин Хонориус списък от кандидатки?

— Ще обясня това лично на господин Хонориус — отговори тя с треперещ, но твърд глас.

След като Юлър излезе, Хонориус и Гребе се скараха.

— Имате ли нещо против да ми кажете защо го направихте, госпожице Гребс? — попита Хонориус.

— Вярно, че ти си добра партия — каза Дина Гребс. — Но всъщност аз се влюбих още когато дойде тук за първи път. Веднага разбрах, че сме един за друг. Нямах нужда от най- сложната машина на света, за да ми го каже. Но в твоята скъпа брачна агенция нямаше даже да обработят моята карта, пък и ти не ме поглеждаше. Аз те желаех, Хонориус и затова направих необходимото да те привлека. Няма от какво да се срамувам!

— Ясно — каза Хонориус. — Но трябва да ти кажа, че по мое мнение, ти нямаш никакви законни права да искаш нещо от мен. И все пак аз няма да възразя, ако се разберем за една разумна сума, с която да платя за времето което съм ти отнел и неприятностите, които съм ти причинил.

— Вярно ли чух? — избухна Гребе. — Ти ми предлагаш пари, за да те оставя на мира?

— Разбира се — каза Хонориус. — Искам да постъпя честно.

— Оооо! — извика Гребе. — Добре тогава! Няма да ти струва и цент да се отървеш от мен. Всъщност, ти току-що ме загуби!

— Чакай, чакай малко — повиши глас и Хонориус. — Аз остро възразявам срещу тона, който ми държиш. Засегнатата страна съм аз, а не ти!

— Ти ли си бил засегнатия? Аз се влюбих в теб, извърших служебно престъпление заради теб, направих се на глупачка в очите ти, а ти си застанал тук и ми дрънкаш, че си бил засегнат!