— Около сто и тридесет — отговорих. — Той вече смени трето тяло.
— А Юстас Морган Хънт на колко е?
— Горе-долу толкова.
— А Блейз Айзенхауер?
— Мисля, най-малко на сто седемдесет и пет. Той е сменил четири тела.
— Е, а Морис Мелон?
— Двеста и десет — двеста и двадесет години. Какво искаш от тях?
Погледна ме със съжаление.
— Ами това, че бедните хора са същински деца. Трябват им почти сто години, за да пораснат, но вече ги настига смъртта, и те не могат да направят нищо. Богатите имат възможност да живеят вечно.
Дядо помълча, след това се изплю на тротоара, стана и тръгна към къщи — започваше неговото любимо дневно шоу.
Нямам представа как и откъде той намери пари. Може би е имал нещо скрито или пък е ограбил някоя сладкарница в Ню Джърси. Има ли разлика? Главното беше, че след три дни ми каза:
— Джони, да вървим в магазина за тяло.
— В магазина за тяло? Не ме будалкай — опитах се да откажа.
— Казвам ти, да тръгваме за магазина. — Той показа стиснати в ръката си триста и осемдесет долара. При това не обели дума как ги е намерил, на мен, своя собствен внук, на когото също някога ще е необходимо ново тяло.
И ето, тръгнахме за магазина да му купим ново тяло.
Надявам се, Сенаторе, знаете как стоят работите на бедните. Всичко за тях е много скъпо, при това с отвратително качество. Ако и Вие като нас сте с празни джобове, за нищо на света няма да отидете в магазина за тела на Сакс или, да речем, в „Центъра за оживяване“ на Лорд и Тейлър. Те ще Ви осмеят, може даже да Ви арестуват — да не им се пречкате. Но Вие няма и да си помислите да отидете там, а ще се отправите към най-близкия до дома Ви магазин.
Ние отидохме направо в магазина за живи модели „Конте“, на ъгъла на 103-та улица и Бродуей. Изобщо не се старая да привличам гнева Ви върху тази фирма — просто Ви съобщавам къде отидохме.
Може би сте чел какво представляват заведенията от такъв тип — неонови реклами отвън, три-четири симпатични тела във витрината и невероятен сбирщина от вехтории в магазина. И, разбира се, чифт продавачи с лъскави костюми. Те непрекъснато се шегуват по видеофона. Може би си продават стоката един на друг, тъй като никога не съм виждал тук купувачи.
Влязохме в магазина и започнахме да разглеждаме стоката. Изведнъж изникна продавач, такъв един отворен младеж, и отдалеч започна да ни се усмихва.
— Търсите симпатично тяло? — запита той.
— Не, драги, четвърти за белот — казах аз.
Той се разсмя, признавайки моето чувство за хумор.
— Е, добре. Имате ли някакво по-специално же…
— Колко струва това? — попита дядо.
— Виждам, притежавате добър вкус — рече продавачът. — Това е модел „Итън“, сглобен на новия конвейер за подмладяване на „Дженерал Дайнамикс“. „Итън“ е висок метър осемдесет и три и тежи седемдесет и седем килограма. Рефлексите са клас АА. Всички органи без изключение притежават знак за качество „Отлично домакинство“. Знаете ли, че генерал Клей Бакстър е в модифицирано тяло образец „Итън“? Мозъкът и нервната система на това тяло са изработени от фирмата „Динако“. Съгласно потребителските проучвания това тяло е признато за най-добрата покупка на годината. Относно скулптурната част, моделът е изключителен — обърнете внимание на цвета на кожата на лицето, също и на бръчиците около очите. Уверявам ви, не винаги дреболиите се постигат лесно.
— Колко струва то? — повтори дядо.
— Забравих да ви осведомя, че всички органи, а също и тяхното функциониране притежават десетгодишна гаранция „Отлично домакинство“.
— Каква е цената му?
— Сър, тази седмица имаме разпродажба и мога да ви дам този екземпляр за осемнадесет хиляди и деветстотин долара, тоест с отстъпка дванадесет процента.
Дядо поклати глава.
— И вие наистина вярвате, че може да продадете това нещо?
— Всичко става — рече продавачът. — Случва се — някои печелят на лотария, други получават наследство.
— За осемнадесет бона ми е по-лесно да сдам багажа — каза дядо. — Нямате ли нещо по-евтино?
Продавачът имаше широк асортимент от по-евтини модели: „Младеж“ на „Рено-Бофорс“ за десет хиляди долара, „За всекиго по нещо“ от „Сокони Джи Ем“ за шест хиляди и петстотин. Също и „Върви, човече“ на фирмата „Юнион Карбайд Крайслер“ с пластмасови коси за две хиляди и двеста; „Веракрусано“ — модел без гласов апарат, жироскопичен център и система за преработка на протеини на „Тексас инструментс“ — за хиляда шестстотин деветдесет и пет долара.
— По дяволите, аз съвсем не се интересувам от тези нови синтетични боклуци, — каза дядо. — Имате ли щанд за тела втора ръка?
— Да, сър.
— В такъв случай покажете ми какво да е, но по-прилично от тези мобилизирани запасняци.
Продавачът ни въведе в задното помещение, където покрай стените стояха наредени като цепеници тела. Това ми напомни стая на ужасите от детството ми — честно, нито едно от тези тела не ставаше дори да тръгнеш в него на кучешки боеве.
Трябва да се издаде закон, който да забранява да се продават подобни неща — всички тези сгърбени тела с оглозгани уши, тела, от които още капе кръв, понеже набързо са им закрепили нови сърца, недоразфасовани трупове от лабораториите, тела, събирани от останки на загинали при нещастни случаи, тела на самоубийци със залепени на китките вени и долята литър — два кръв, тела на прокажени, чиито язви са напръскани с пулверизатор с боя телесен цвят.
Признавам, не мислехме, че мобилизираните ще изглеждат симпатични, но подобно нещо не очаквахме. Сметнах, че дядо ще се обърне и ще излезе от магазина, но той не направи това. Клатейки глава, старецът се приближи към едно не толкова уродливо синтетично тяло без крак и с изкривено рамо. Разбира се, то не блестеше с красота, но добре беше, че не приличаше и на изваден от железопътна катастрофа труп.
— Нещо като това би ме заинтересувало — внимателно забеляза той.
— Имате набито око — похвали го продавачът. — Работата е такава — тази малка партида предшестваше масовата доставка на по-скъпия модел.
— Изглежда много смачкан — отбеляза дядо.
— Но какво искате! Това, драги сър, е отлично тяло! То върви в комплект с ремонтирано сърце, бели дробове изхвърлящ тип, свръхнадежден черен дроб и обогатени сливици. В комплекта също има и четири бъбрека, корем с двойна изолация, а също и шестдесет метра от най-добрите черва на компанията „Амор“. Какво ще кажете за това, сър?
— Хм… не зная — смущаваше се дядо.
Само че продавачът знаеше всичко. Той се нуждаеше само от петнадесет минути да пробута на дядо това хърбаво тяло.
Тялото беше с гаранция един месец.
Моят дядо се намъкна в него на следващия ден и то работи безотказно точно три седмици. След това започна да прекъсва сърцето, един бъбрек отказа, а трите други работеха на почивки, от белия дроб падна кръпка, червата протекоха, а черният дроб даде фира.
С две думи, дядо сега е на легло, а доктор Сондърс казва, че той вече няма да стане. Компанията изобщо не желае да покрие гаранцията. В договора им има някакви съвсем измислени параграфи и общественият защитник на нашия квартал твърди, че за съдебно дело може да не ни стигнат и десет години — и при това напразно. А дядо през това време ще умре.
Така че, Сенаторе, аз се реших да Ви пиша и да Ви помоля да предприемете нещо.
Дядо мисли, че ще получа от Вас обикновен формален отказ или писмо от вашата секретарка,
