подпали храстите. Гореше силно, пращеше, хвърляше искри…
И тогава усети първата капка вода.
Той продължи да гори, но капките станаха пет, после петнадесет, а после петстотин. Бе измокрен и огънят, тревата и храстите скоро бяха залети с вода.
Загасиха го.
Не е честно, помисли си Клийви. Имаше пълното право да победи. Бе се противопоставил на тази планета със собствените й средства и бе я победил… Но природата бе разрушила постижението му.
Животните плахо започнаха да се завръщат.
Водата се сипеше отгоре. Последните пламъци на Клийви загаснаха. Той въздъхна и припадна.
— … дяволски хубава работа. Ти запази пощенските пратки и това е знак, че си чудесен пощальон. Може да те уредим за медал.
Клийви отвори очите си. Началникът на пощата се бе надвесил отгоре му и се усмихваше гордо. А той самият лежеше върху една койка и виждаше над себе си извитите метални стени.
Беше в спасителния кораб.
— Какво се случи? — попита с прегракнал глас.
— Пристигнахме тъкмо навреме — отвърна шефът. — По-добре още да не се движиш. Едва не те изпуснахме.
Клийви усети, че корабът се издига и разбра, че напускат планетата 3-М-22. Той се домъкна до прозореца и погледна зелената земя долу.
— Малко оставаше — продължи шефът, застанал зад Клийви и наблюдаващ повърхността. — Веднага пуснахме противопожарната система на кораба. Ти бе застанал в центъра на най-страхотния прериен пожар, който някога съм виждал…
Докато гледаше надолу към недокоснатата зеленина на планетата, началникът на пощата като че ли се усъмни в думите си. Той погледна отново и изражението му напомни на Клийви за пантерата, която беше излъгал.
— Я кажи… Как така огънят не те докосна?
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
The Odor of Thought, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8969]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00