Лабиринтът на Редфърн

луд или откачен, но институтът „Редфърн“ е уважавано заведение и съществува повече от тридесет и пет години и ако продължите да ме занимавате с тези глупости, ще поискам да проследят обаждането и ще ви накарам да отговаряте в съответствие със закона!

Тя затвори.

Редфърн се облегна в стола си. Установи, че ръцете му треперят. Понеже, както му се бе сторило, бе разбрал първоначалната подигравка, той се бе опитал да отвърне с подобна, но бе попаднал на по-сериозна или предварително замислена подигравка. Чувстваше се осмян.

После през ума му мина една тревожна мисъл. Той отвори телефонния указател за Манхатън и потърси Института за поведенчески изследвания „Редфърн“.

Нямаше подобно нещо.

Той се обади на информацията и поиска списъка с новите абонати, после редовните абонати, но както и предполагаше, сред тях нямаше институт „Редфърн“. Накрая взе „Жълтите страници“ и започна да търси Лабиринти, Изследвания, Поведение, Научно оборудване и Лабораторно оборудване. Никъде нямаше „Редфърн“ и нито една специализирана фирма в производството на лабиринти.

Сега осъзна, че поставяйки се сам като обект на вторична подигравка, той неизбежно се е поддал и на третична такава. Може би това щеше и да завърши серията.

Но до момента се бяха събрали твърде много доказателства, за да си позволи да се оттегли. Всъщност серията се оказваше част от самия Лабиринт, малка примка, извиваща се бързо назад към началната си точка. Или към точка съвсем наподобяваща началната.

Един от основните аспекти на лабиринта е дублирането. Това бе изведено със сигурност: чрез явното използване на името на Редфърн и в двете писма и имитацията на почерка му. И безусловно, чрез непрекъснатите възражения на всяко от твърденията.

Определянето на закона на Лабиринта (който, както се твърдеше, той хем знае, хем не знае) сега вече бе съвсем лесна работа. Това можеше да бъде определение само на собствените му чувства по отношение на Лабиринта. Насилствените двусмислици му бяха досадни. Показният и условен стил, както и безвкусният му ефект бяха довели до странно успокояващото чувство, което човек получава, когато открие фалша в нещо, смятано преди за истина.

Следователно, съзна той, първото писмо всъщност бе истинският Лабиринт — този заробващ, безкрайно повтарящ се паметник на досадата, чието съвършенство се загрозява от един важен детайл: собственото му съществуване. Второто писмо бе задължителното дублиране на първото, изпълняващо по този начин изискванията за един Лабиринт.

Възможни бяха и други гледни точки, но за момента на Редфърн му беше ясно, че е трябвало да помисли по този въпрос, преди да започне всичко това.

,

Информация за текста

© 1968 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Redfern’s Labyrinth, 1968

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-05-X (т.3)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8971]

Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00