МАКБЕТ
Не знам друг ден — тъй лош и тъй добър!
БАНКО
Далеч ли сме от Форз?… Какви са тези
набръчкани, ужасни същества?
На земни жители не ми приличат,
макар че на земята са!… Кои сте?
Разбирате ли от човешки говор?
Навярно — да, понеже пръст попукан
поставяте на сухите си устни.
Жени изглеждате, но тез бради
ми пречат да ви считам за такива!
МАКБЕТ
Кажете, ако можете: кои сте?
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, привет Гламиски тане!
ВТОРА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, привет, Кодорски тане!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Привет, Макбет, от който крал ще стане!
БАНКО
Приятелю, защо във страх се стряскаш
от толкова примамливи слова?…
Във името на правдата, какво сте:
въображение или каквото
ни казва зрението? Вие моя
достоен спътник поздравихте тъй
със днешен сан и с бъдещи надежди,
че смаяхте го, а за мен мълчите.
Ако умеете да различите
сред семето на времето зърната,
които ще кълнат, от тез, които
са ялови, съдбата предскажете
на мене, който нито се боя
от вашата немилост, нито прося
добро от вас!
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Привет!
ВТОРА ВЕЩИЦА
Привет!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Привет!
ПЪРВА ВЕЩИЦА
По-малък, но по-царствен от Макбет!
ВТОРА ВЕЩИЦА
От него по-честит, макар по-клет!
ТРЕТА ВЕЩИЦА
Макар не крал, баща на кралски ред!…
Макбет и Банко, вам привет, привет!
ПЪРВА ВЕЩИЦА
Привет, привет, вам, Банко и Макбет!
МАКБЕТ
Почакайте, пророчици неясни!
Недейте млъква! От смъртта на Сайнел7
аз тан на Гламис съм. Но как на Кодор,
когато Кодорският тан до днес
е здрав и читав? А да стана крал,
е по-невероятно и от туй
да стана Кодор! Откъде сте взели
прокобата си и защо със нея
ни срещате сред тази гола пустош?
Заклевам ви, кажете!… Стойте! Стойте!
БАНКО
Земята ражда своите мехури
като водата. Тези са от тях.
Видя ли де изчезнаха? Аз — не!
МАКБЕТ
Във въздуха. Което ни се стори
телесно, изведнъж се разтопи
подобно дъх, от вятъра отвеян!
Да бяха постояли!
БАНКО
Но дали
