The Tragedy of Hamlet, Prince of Denmark, 1601
Сканиране, разпознаване и последна редакция: NomaD, 10 декември 2007 г.
Публикация:
Уилям Шекспир
Хамлет
Издателство „Отечество“, 1985
Валери Петров, преводач
Под редакцията на проф. Марко Минков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4531]
Последна редакция: 2007-12-11 09:00:00
,
Съгласно средновековното поверие призраците не могли да заговарят първи.
Става дума за луната, която причинява приливите и отливите в океана, царството на Посейдон, бог на моретата у древните гърци.
Алебарда — средновековно оръжие — пика, снабдена на края с острие, подобно на брадва.
Витенберг — град в Саксония, чийто стар университет бил прочут по време на Възраждането като център на хуманистическото възпитание.
Ниобея (мит.) — легендарна тиванска царица, чиито дванадесет деца били избити от боговете заради нейната гордост. От скръб Ниобея се превърнала в камък, който ронел сълзи. Нейното име често се среща в литературата на Възраждането като синоним на велика скръб.
„Hic et ubigue“ (лат.) — „Тук и навсякъде“. Съгласно средновековното поверие духовете могли да се появяват едновременно на много места.
Амбра — гъст червен секрет на кашалота с мирис на мускус.
Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни. Изобразявана стъпила върху въртящо се колело.
Навярно това е намек за закона от 1598 г., който забранил на всички лондонски театри — с изключение на два — да дават представления в столицата.
Целият пасаж е злободневна нападка срещу театралните трупи от деца-актьори, които със своето умение да пеят и танцуват правели сериозна конкуренция на другите театри от Шекспирово време.
Намек за театър „Глобус“, към който се числял сам Шекспир и който имал за емблема Херкулес, носещ земното кълбо.
Сенека — Луций Аний Сенека (ок. 4 г. пр.н.е. — 65 г. н.е.) — римски философ и автор на трагедии.
Плавт — Тит Макций Плавт (ок. 250–184 г. пр.н.е.) — римски автор на комедии.
Йефтай (библ.) — еврейски съдия. Според преданието той, преди да нападне врага си, обещал да пожертвува на бога първото живо същество, което срещне след победата. Първа го срещнала единствената му дъщеря и бащата трябвало да я принесе в жертва. Преданието е легнало в основата на една английска народна балада, част от която Хамлет цитира двусмислено.
Шеговито обръщение към момчето-актьор, което играело женските роли в трупата. В Шекспирово време жени не са играели на сцената.
Еней — троянски герой, който след опожаряването на Троя бил приютен от картагенската царица Дидона, която се влюбила в него и после, изоставена, се хвърлила в горяща клада.
Приам — цар на Троя, войната за която е възпята в Омировата „Илиада“.
