Да си довършим играта

Ни освободи.

Цоло подсвирна.

— Едно желание, казваш?

— Да! — величествено отговори Гласът.

— И ще го изпълниш, така ли? Каквото и да е то?

— Да!! — още по-тържествено отговори Гласът.

— Много добре! Тогава моето желание е да ми изпълниш осемдесет и шест хиляди петстотин и тринадесет желания, като при това се задължаваш да ме осведомиш когато са на привършване.

Кълбото избухна в протуберанси. Гласът прозвуча гневно:

— Злоупотребяваш с търпението Ни, о низша твар! Велики Саваоте, що за малоумни създания са се появили докато ме нямаше?! Питам за последен път: има ли някой от вас конкретно желание?

Хъс пристъпи напред. Роговите люспи на шията му преливаха силната светлина във всички цветове на дъгата.

— Господарю, — каза той кротко — не се гневете. Аз имам едно желание.

— Говори!

— Господарю! — Хъс преглътна от вълнение — Отдадох целия си живот в борба с тиранията на Конфедерацията. Но бунтът ни беше потушен и затова съм тук. Много бих искал… моето желание е да се върна при моите братя, за да помогна на Делото ни да победи.

Настъпи мълчание, само кълбото тихо пропукваше. Хъс чакаше напрегнато.

— Да бъде! — каза Гласът.

От кълбото към Хъс изплющя някакъв разряд и той изчезна.

Цоло и Црак се спогледаха удивено.

Сега Дзю направи крачка напред. Късите му мустачки бяха настръхнали, а антените му неспокойно шаваха.

— Господарю, — каза той — когато станах пират, бях млад и беден. Бързо се прославих със смелите си набези. Губернатори от цялата галактика припадаха, щом чуеха името ми, а с наградата, обявена за главата ми, можеше да се купи цяла планета. Не се срамувам от делата си, защото взимах от богатите и помагах на бедните. Но един спомен гложди душата ми. Веднъж в Порт Тур една жена спаси живота ми. Обещах й, че един ден ще се върна, но не го направих. Единственото ми желание сега е да се върна и да остана завинаги при нея.

— Да бъде! — каза Гласът. Кълбото изплющя и Дзию изчезна.

Колебливо Црак направи крачка напред, но Цоло го дръпна за опашката.

— Къде си тръгнал бе, — прошепна му той — ти акъл имаш ли?! Кой го знае тоя как ги прави тези магии и какви далавери върти!

Црак обаче се отскубна. Той пристъпи смутено, като се олюляваше на тънките си крака.

— Всъщност, — запелтечи той — аз съм един неблагодарен син. Зарязах майка си сама във фермата и тръгнах по света да си търся късмета. Не прокопсах, все се събирах с пропаднали типове, които ме докараха до тук. Затова сега искам да се върна у дома, при майка ми, за да възстановя семейния бизнес и да й бъда опора на старини.

След едно лаконично „Да бъде“ Црак също изчезна.

Цоло мълчеше и нервно хапеше устни.

— Е! — подкани го Гласът.

— Какво „е“?

— Твоите приятели са вече там, където пожелаха. Няма ли и ти да поискаш нещо?

— Какво да поискам?

— Ами богатство, власт… Всичко каквото пожелаеш.

— Власт не ми трябва, а богатство… За какво ми е, само ще му треперя покрай тия мошеници, дето се навъдиха напоследък.

— Тогава можеш да избереш нещо друго.

— Какво друго?

— Например, да те върна у дома.

— А-а, не! В Ню Враца не се връщам за нищо на света! Ама и ти откъде се взе… с твоите номера само ни развали карето. Я най-добре ги върни ония тримата — да си доиграем играта.

Кълбото примига.

— Това ли е твоето желание?

— Това ами! Какво друго? Защо да си разваляме компанията — я колко пиене остана, я!

— Да бъде! — проехтя Гласът и кълбото изчезна.

,

Информация за текста

© Александър Шемелеков

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/960]

Последна редакция: 2006-08-10 20:33:51