Горко ми! Зими и лета летят, а мойта скръб се връща всеки ден! Потоците звънливи пак текат, пак рой пчели прелита оживен, цветя покриват зимната ръжда и птици влюбени във всеки храст пак свиват своите мъхести гнезда, пак като пламъци след дни в захлас пълзят край пътищата златни змии в сласт. 19 В гори, реки, морета и пустини избухва земното сърце в живот, тъй както прави хиляди години от оня първи ден на всеки род, когато в хаоса изгрял е бог. Сред пари в мека светлина трептят звездите от небесния чертог. Най-низшите създания горят в любов задъхани и във свещена жад. 20 Дори трупът прокажен се превръща през язвите си в прелестни цветя, като звезда, вместо с лъчи прегръща с лъха си червея и над смъртта се смее! Нищо не умира тук! Нима душата му едничка? Той бе като меч-светкавица, без звук прибран във ножницата си след бой! Проблесна мечът и замръзна във покой! 21 Най-скъпото във него ни взема Смъртта! Не беше сякаш то! Уви, остана мъката сама! Какви сме ний? Къде и за какво? — Актьори или зрители в игра! Добро и зло гробарят ще зарови. След здрач ще иде нощ, след туй — зора, и всеки месец с болки ще ни трови! Година след година ще носят скърби нови! … …………………………………………………… 38 Но стига плач! Защо така тъжим? Лети певецът в нови небеса! Над виещи чакали невредим живее с мъртвите, що живи са! Прахът ще стане прах, но пак духът ще се завърне в извора любим — във Вечността, пламтящ и свиден кът, докато всички тук във мръсен дим, в огнището на срам и мъка ще горим! 39 Той жив е! Той не спи под тоя свод! Той само буден е след дълъг сън! А ние гоним призрака-Живот и в унес луд се хвърляме навън срещу незнаен и невидим враг. Нас всеки ден, нас всеки час руши, ний труп сме във огромен саркофаг; злокобен страх сърцата ни души и червеи оглозгват нашите души! … 40 Отлитна той над вечната ни нощ. Лица омразни, завист, болна плът, неверни радости, лъжлива мощ не го докосват и не го болят. Спасен от болестта на тоя свят, не ще изпита никога скръбта да сети как в сърцето плъзва хлад, да зърне как заравят във пръстта без жал на гения погаснал пепелта! 41
