Ако утрото настъпи

предупредил, че ще бъде зает през целия ден в съда. Горкият човек беше толкова зает. А и той имаше нужда от почивка. И ето какво се случи.

Андре извади малка черна телефонна книжка от едно кухненско чекмедже, откри някакъв телефонен номер и позвъни.

След три позвънявания металически глас произнесе напевно:

„Вие имате връзка със сервиза за климатични инсталации «Ескимо». Нашите техници са на работа навън. Ако оставите името, телефонния си номер и кратко съчинение, ние ще ви се обадим при първа възможност. Моля, изчакайте сигнала.“

По дяволите! Само в Америка човек е принуден да разговаря с машини.

В ушите на Андре прозвуча остър и неприятен сигнал. Той започна да нарежда в слушалката.

— Тук е домът на мосю Пери Поуп, номер двадесет и втори, Чарлс стрийт. Климатичната ни инсталация престана да работи. Моля, изпратете бързо някой да я поправи. Vite!

Той тръшна слушалката. Разбира се, че няма никой. Климатичните инсталации сякаш бяха изключили в целия този ужасен град. На техниците не им беше възможно да се справят с проклетата горещина и с влагата. Но щеше да е по-добре, ако пристигнат по-бързо. Господин Поуп беше човек с характер. С ужасен характер.

В продължение на трите години, през които Андре Джилиан работеше като готвач при адвоката, той се убеди напълно във влиятелността на своя работодател. Колко удивително! Толкова блясък в един съвсем млад човек. Пери Поуп сякаш се познаваше с всички. Достатъчно беше да щракне с пръсти и хората моментално скачаха на крака.

На Андре Джилиан му се стори, че къщата започна да се затопля. Ca va chier dur. Не се ли предприемаше нещо спешно, щеше да стане нещо лошо.

Андре се върна да нареже на тънко салама и салатата, но все не можеше да се отърси от ужасното си предчувствие, че вечерта е обречена на пълен провал.

Когато половин час по-късно входният звънец звънна, Андре плуваше вече в пот, а кухнята наподобяваше пещ. Джилиан побърза да отвори задната врата.

На прага стояха двама работници в комбинезони и сандъчета с инструменти в ръце. Единият от тях беше висок чернокож. Придружаващият го бял беше с няколко сантиметра по-нисък, с апатичен и отегчен израз на лицето. На задната алея се виждаше служебният им камион.

— Имали сте проблеми с климатичната инсталация? — обърна се към него чернокожият.

— Oui! Благодаря на бога, че пристигнахте. Трябва веднага да я пуснете. Скоро започват да пристигат гостите.

Чернокожият пристъпи към фурната, подуши сложената да се пече торта и каза:

— Мирише на нещо много вкусно.

— Моля ви — настоя Джилиан. — Направете нещо.

— Нека първо огледаме помещението с инсталацията — предложи но-ниският. — Къде се намира?

— Елате насам.

Андре ги поведе с бързи крачки.

— Чудесна инсталация — обърна се чернокожият към своя приятел.

— Да, Ал. Вече не произвеждат такива.

— Тогава защо не работи, за бога? — запита Джилиан.

Двамата се обърнаха и го изгледаха.

— Та нали току-що дойдохме — отвърна укорително Ралф. Той коленичи, отвори някаква вратичка в основата на инсталацията, извади фенерче, легна по корем и надникна вътре. След малко се изправи отново на крака. — Повредата не е тук.

— А къде е тогава? — запита Андре.

— Може да е станало късо съединение в някой от изходите и то да е прекъснало цялата система. Колко изхода има климатичната инсталация?

— По един във всяка стая. Чакайте да пресметна. Сигурно са поне десет.

— Положително това е причината. Мрежата се е претоварила. Дай да огледаме останалите помещения.

Тримата се върнаха в хола. На минаване през всекидневната Ал каза:

— Хубавичко местенце си има този господин Поуп!

Всекидневната беше много изискано мебелирана и пълна с интересни антики, струващи цяло състояние. Подовете бяха застлани с персийски килими в убити тонове. Отляво на всекидневната имаше голяма маса за игра на карти, покрита със зелено сукно. В един от ъглите на трапезарията се виждаше кръгла маса, подредена вече за вечеря. Двамата работници влязоха в кабинета и Ал освети с фенерчето разположения високо на стената изход на климатичната инсталация.

— Хм — измърмори той, после вдигна глава към тавана над масата за игра на карти. — Какво има над тази стая?

— Таванско помещение.

— Дай да го огледаме.

Работниците последваха Андре към таванското помещение, което се оказа дълга и тясна стая, потънала в прах и обримчена от паяжини.

Ал приближи електрическото табло, огледа оплетените кабели и възкликна:

— Ха!

— Открихте ли нещо? — запита нетърпеливо Андре. — Повреда в кондензатора. От влагата е. Поне стотина души ни се обадиха през тази седмица по този повод. Станало е късо. Налага се да сменим кондензатора.

— О, божичко! Дълго ли ще трае?

— Не. В колата имаме нов кондензатор.

— Побързайте тогава — помоли ги Андре. — Господин Поуп скоро ще се върне.

— Оставете всичко на нас, приятел — отвърна му Ал.

Когато се върнаха в кухнята, Андре им довери.

— Аз трябва да подготвя салата. Може ли сами да се оправите на тавана?

Ал вдигна ръка.

— Не се безпокой, приятел. Ти си гледай твоята работа, а ние нашата.

— О, благодаря. Благодаря.

Андре видя как двамата отидоха отвън до камиона и как се върнаха с две големи платнени торби.

— Ако имате нужда от нещо — каза им той, — просто ме повикайте.

— Добре, приятел.

Работниците се качиха нагоре по стълбите, а Андре поднови работата си в кухнята.

Когато Ралф и Ал се изкачиха на тавана, те отвориха платнените торби и извадиха от тях малък сгъваем спортен стол, бормашина с видиева бургия, поднос със сандвичи, две метални кутии с бира, бинокъл „Цайс“ за наблюдение на далечни обекти при слабо осветление и два живи хамстера, инжектирани с три четвърти милиграма ацетил промазин.

Двамата се заеха за работа.

— Ърнестин ще се чувства горда с мен — изкиска се Ал, когато започнаха.

В началото Ал упорито възразяваше на тази идея.

— Изгубила си си ума, бе жено. Нямам намерение да се забърквам с никакъв Пери Поуп. Този тип така ще ми загрее задника, че няма повече да видя бял свят.

— Ти за него не бери грижа. Повече няма да може да тормози хората. Никога.

Двамата се излежаваха голи в апартамента на Ърнестин.

— А ти какво ще изкяриш от тази сделка, мила — запита Ал.

— Поуп е мръсен негодник.

— Хей, скъпа. Светът е пълен с негодници, но не си заслужава човек да си посвещава живота на тяхното преследване и наказание.