Алек? Валтер? Кой? Елизабет продължаваше да се пита.
На следващата сутрин се проведе заседание на Управителния съвет и Рийс Уйлямс бе единодушно избран за президент и главен оперативен ръководител на „Рофи и синове“. Шарл зададе въпроса, който бе в мислите на всички присъстващи:
— Е, сега, след като си ръководител на компанията, ще ни разрешиш ли да продадем акциите си?
Елизабет усети напрежението, което изведнъж обхвана залата.
— Контролният пакет от акции е все още на името на Елизабет — уведоми ги Рийс. — Решението ще вземе тя.
Всички извърнаха глава към Елизабет.
— Няма да продаваме — съобщи тя.
Когато Елизабет и Рийс останаха сами, той я попита:
— Какво ще кажеш за меден месец в Рио?
Елизабет го погледна и сърцето й се разтуптя. Той продължи:
— Нашият управител там заплашва, че ще напусне. Не можем да си позволим да го загубим. Бях запланувал да замина там утре и да оправя нещата. Но ще изглежда малко неудобно, ако замина без младоженката.
Елизабет кимна.
— Да, разбира се.
„Аз съм една глупачка — каза си тя. — Всичко беше моя идея. Това е сделка, а не брак. Нямам право да очаквам нищо от Рийс.“ Но все пак някакъв глас вътре в нея й подсказваше: „Знае ли се какво може да се случи?“
Когато кацнаха на летище „Галеано“, времето бе изненадващо топло и Елизабет осъзна, че, в Рио е лято. Очакваше ги „Мерцедес“ 600. Шофьорът бе слаб, мургав човек на около трийсет години. След като се качиха в колата, Рийс го попита:
— Къде е Луис?
— Луис е болен, мистър Уйлямс. Аз ще ви возя.
— Предай му, че се надявам скоро да се оправи.
Шофьорът ги разгледа в огледалцето и отвърна:
— Ще му предам.
Половин час по-късно вече се движеха край плажа Копакабана, плъзгайки се по разноцветните плочки на крайбрежния булевард. Спряха пред модерната сграда на хотела и след миг багажът им бе отнесен в стаята. Въведоха ги в огромен апартамент с четири спални, красиво подреден хол, кухня и огромна тераса с изглед към залива. Апартаментът бе изпълнен с цветя в сребърни вази, бутилки шампанско, уиски и кутии с шоколадови бонбони. Самият управител на хотела лично ги придружи до апартамента.
— Ако има нещо, което можем да направим за вас — каквото и да е то, аз съм на вашите услуги двайсет и четири часа в денонощието — каза той с поклон и излезе.
— Тук наистина са много любезни — забеляза Елизабет.
Рийс се засмя и отговори:
— Трябва да са любезни. Ти си собственичката на тоя хотел.
Елизабет усети, че се изчервява.
— О, така ли? Аз… не знаех това.
— Гладна ли си?
— Аз… Не, благодаря — отговори Елизабет.
— А искаш ли чаша вино?
— Да, благодаря ти.
Не можеше да повярва на ушите си — гласът й звучеше неестествено и сковано. Не знаеше как да се държи или какво да очаква от Рийс. Той изведнъж се бе превърнал в непознат човек, а тя осъзнаваше с ужас, че са сами в младоженския апартамент, че вече става късно и че скоро ще трябва да си лягат.
Елизабет наблюдаваше Рийс, докато той отваряше сръчно бутилката шампанско. Той вършеше всичко с лекота и с увереността на човек, който съвсем точно знае какво иска и как да го получи. Какво ли искаше той?
Рийс поднесе чашата на Елизабет и вдигна своята за наздравица.
— За началото!
— За началото — повтори Елизабет и си помисли: „И за щастливия край.“
Отпиха от чашите.
„Трябва да счупим чашите в камината — помисли си Елизабет, — за да отпразнуваме събитието.“ Тя глътна бързо останалото вино.
Бяха в Рио през медения си месец и тя искаше да бъде с Рийс. Не само за момента, а завинаги.
Телефонът иззвъня. Рийс вдигна слушалката и заговори бързо. Когато свърши разговора, той се обърна към Елизабет:
— Стана късно. Защо не си легнеш в леглото?
Стори й се, че думата „легло“ увисна натрапчиво във въздуха.
— Добре — тихо промълви тя.
Обърна се и отиде в стаята, където пиколото бе внесъл багажа им. В средата се намираше голямо двойно легло. Камериерката бе разопаковала куфарите им и бе приготвила леглото. На единия му край бе поставена копринена нощница за Елизабет, а на другия — мъжка синя пижама. Тя се поколеба за миг, после започна да се съблича. Когато свърши, влезе в големия будоар с огледала и внимателно започна да сваля грима си. Уви главата си с хавлиена кърпа, влезе в банята и пусна душа. Започна да се сапунисва и усещаше топлата вода да се стича между гърдите й надолу към корема и бедрата, галейки кожата й, сякаш някой я докосваше с топли и влажни длани.
През цялото време се опитваше да не мисли за Рийс, но не можеше да мисли за нищо друго. Представяше си, че ръцете му я обгръщат, а тялото му се притиска към нейното. Дали се бе омъжила за Рийс, за да запази компанията, или използваше компанията като извинение, защото го желаеше? Вече не знаеше кое беше вярно.
Желанието й се бе превърнало в изгаряща и належаща необходимост. Сякаш петнайсетгодишното дете бе го чакало през всичките тия години, без да осъзнава, че го желае, а нуждата се бе превърнала в жажда за любов. Тя излезе от душа, подсуши се с меката затоплена хавлия, облече копринената си нощница, пусна свободно косите си и се пъхна в леглото. Остана да лежи в очакване, като си представяше какво ще се случи, чудейки се как ли изглежда той и усети, че сърцето й започва да бие все по-бързо. Чу някакъв звук и бързо се обърна. На вратата стоеше Рийс. Изобщо не се беше събличал.
— Аз ще изляза — каза той.
Елизабет седна в леглото.
— Къде… къде отиваш?
— Има нещо, за което трябва да се погрижа.
И излезе.
Елизабет остана будна през цялата нощ, като се въртеше в леглото, изпълнена с противоречиви чувства, повтаряйки си колко е благодарна, че Рийс спазва уговорката им, чувствайки се като глупачка, че е очаквала нещо друго, и беснеейки, че той не бе я пожелал.
На разсъмване Елизабет чу, че Рийс се прибира. Стъпките му се приближиха към спалнята, а Елизабет затвори очи и се престори на заспала. Усети дъха му, когато той пристъпи към леглото. Остана прав, загледан дълго в нея. После се обърна и отиде в другата стая.
След няколко минути Елизабет вече спеше.
Късно сутринта седнаха да закусят на терасата. Рийс не спираше да говори, разказвайки й как изглежда градът по време на карнавала. Но не пожела да й каже къде е прекарал нощта, а тя не го попита. Поръчката за закуската бе взета от един сервитьор, но Елизабет забеляза, че им сервира друг. Престана да обръща
