не бил сто процента убеден, че не греши. Затова се опитал да се обади по телефона на своя приятел, същия онзи поручик Жбик. Вероятно е искал да го покани тук, за да може и той да види и евентуално да разпознае агента. Но не успял да се свърже с него.

Вероятно в поведението на Водницки е имало нещо, което е подсказало на престъпника, че е демаскиран. Не можел да отлага. Решил да обезвреди опасния свидетел. Впрочем Водницки сам му помогнал. През нощта слязъл в тази стая. Убиецът чул, че вратата на спалнята на Водницки изскърцала. Тръгнал след своята жертва. След това ударил с ръжена.

Така стоят нещата с първото убийство. Второто е било последствие от първото. Вероятно още вчера следобед Водницки е разпитвал Рилски за подозрителното лице. Естествено, не го е обвинил конкретно в нищо, защото не е бил сигурен в своето откритие. Но сигурно е разпитвал доста упорито и подробно, та Рилски е запомнил това и днес сутринта, след откриването на убийството, е споменал на убиеца за интереса на Водницки към него. Затова също е трябвало да умре, и то преди да бъде разпитан. Убиецът рискува още веднаж. И още веднаж успя.

Замълчах и запалих нова цигара. Никой не се обади. Изпих останалото в чашата кафе и продължих:

— Естествено, след като разкрихме причините за престъпленията, установяването на самоличността на убиеца беше сравнително лесна работа. Той трябваше да бъде някой, когото Водницки е видял за първи път след много години, би трябвало да бъде на подходяща възраст, а Рилски беше човекът, разполагащ с информация за него. Така лесно разбрахме кой е убиецът, но не беше лесно да докажем, че той е извършил престъпленията.

Разбира се, бихме могли да го срещнем с Павел Кочински, но и тогава съществуваше възможността след толкова години той също да не разпознае със сигурност предателя. Очертаваше се продължително, комплицирано следствие, изходът от което не беше напълно еднозначен. За щастие, успяхме да преодолеем тези трудности.

Наближаваше кулминационният миг. Напрежението в стаята беше нараснало до краен предел. Само Квирин беше спокоен. Разположил се удобно в креслото, той чоплеше зъбите си с кибритена клечка.

— Обикновено се казва, че мъртвите не дават показания. Този път обаче стана другояче. Случи се чудо. Карол Водницки ни каза кого е познал и нещо повече — достави ни неопровержимо доказателство, че не е сгрешил.

Водницки е слязъл долу с определена цел. На полицата — показах стената зад себе си — е стояла книга със заглавие „По партизанските пътеки“. Той си спомнил, че на една от снимките, илюстриращи спомените на поручик Жбик, се намира и интересуващото го лице. Тези снимки били направени в отряда няколко дни преди демаскирането на гестаповския агент… Не успял да провери. Докато издърпвал книгата, убиецът го ударил…

Но ние прегледахме старателно и прецизно тази книга — почуках с пръст по книгата пред мен. — Водницки е имал право. На колективната снимка на партизанския отряд се вижда и предателят. Макар че снимката не е много ясна, веднага го познахме. Не се е променил много…

Трясъкът на обърнатия стол се смеси с пронизителния вик на госпожа Флора. Със сила и енергия, каквито трудно бихме могли да предполагаме у толкова дебел човек, Салабурски се втурна към вратата.

Но там го очакваше капрал Лис. В свободното си време Лис тренира джудо в нашия клуб. Така че помощта на Видерко, който също изтича към вратата, се оказа излишна. След десетина секунди белезниците се затвориха около китките на Салабурски.

Сега топ стоеше, без да мърда, е пурпурно, потно лице и дишаше тежко. В очите му имаше омраза и страх. Лудият страх на див звяр, попаднал в капана.

Като се ръководех от принципа, че желязото се кове, докато е горещо, запитах бързо:

— Какво в същност е истинското ви име, господин Салабурски?

Той присви очи, наведе глава и изфъфли:

— Моля ви се… тук има някакво недоразумение… Впрочем аз… — гласът му се пречупи плачливо — аз… не ги убих с предумисъл… Разберете ме, трябваше да направя това, трябваше… Тогава, преди години, бях млад и глупав… не знаех какво върша… Умолявам ви! Повярвайте ми! Те тогава ме принудиха…

Настъпи потискащо мълчание. Преди да наредя да изведат престъпника, запазилият каменно спокойствие през цялото време Квирин хвърли кибритената клечка, с която чоплеше зъбите си, и широко се усмихна:

— Трябва да ви кажа нещо, Салабурски. Оставихте се да ви подведем като последен бунак. Изневериха ви и нервите, и паметта. В тази книга няма ваша снимка… Никой не ви е снимал по време на пребиваването ви в партизанския отряд…

* * *

— …Да, Барбара! Още веднаж ти повтарям, че ще заминем на почивка… След няколко часа съм си у дома и ще ти обясня всичко. Довиждане, мила!

— Е, всичко свърши — каза Квирин и си наля от кехлибарената течност в плоската бутилка. — От друга страна — побърза да прибави, — ние с теб сме големи наивници. Можехме веднага да се сетим къде води вярната следа… Можехме веднага да открием какво се крие зад тази история…

— Така ли смяташ? — попитах скептично.

— Ами да! — потвърди той горещо. — Поне аз като специалист бях длъжен да се досетя още в самото начало. Та нали съм прочел всички полски криминални романи…

Не ми се искаше да споря с него. Бях уморен, адски уморен. Мечтаех само да е минал и разговорът с шефа, за да се завърна в къщи. В леглото.

Квирин усети настроението и мислите ми. Кимна с разбиране, отпи една глътка и рече:

— Да, остава още да разговаряш с шефа си. След второто убийство можеше да имаш много неприятен разговор. Но имахме късмет, че направихме всичко, което трябва и както трябва. Ще можеш спокойно да гледаш сивите, мъдри очи на своя началник…

Бях готов да го запитам откъде, по дяволите, знае, че моят началник има такива очи, но навреме си прехапах езика. Припомних си, че той е прочел всички полски криминални романи и сам е написал единайсет…

,

Информация за текста

© 1976 Йежи Шеверски

© 1982 Лина Василева, превод от полски

Jerzy Siewierski

Umarli nie skladaja zeznan (czyli morderstwo po polsku), 1976

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание

Йежи Шеверски. Пет пъти убийство

Полска. Първо издание

Народна култура, София, 1982

Рецензент Огнян Сапарев

Редактор Методи Методиев

Художник Светлана Йосифова

Художник-редактор Ясен Васев

Технически редактор Божидар Петров

Коректор Лиляна Малякова

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×