— Разбира се, Луи може да изиска присъствието на адвокат — меко забеляза Барлие. — Лично аз обаче не виждам такава необходимост. Нали в нищо не го обвинявам…
Луи хвърли към баща си поглед, изпълнен с неприязън, и заяви:
— Не ми е нужен адвокат. На въпроса ви ще отговоря по същия начин, както отговорих вчера: „Не.“ Нищо повече нямам да добавя.
Комисарят му се усмихна:
— Много ли обичаш баща си?
— Какво общо има това? — опери се младежът. — Какво ви пука на вас кого обичам и кого — не!
— Мислиш ли? — Барлие продължаваше да се усмихва. — Аз обаче смятам, че въпреки всичко много го обичаш. Бих искал да имам такъв син. За съжаление трябва да разкрия истината…
— Какво имате пред вид?!
— Истината, синко. Само истината.
— Защо измъчвате детето?! — намеси се патетичният глас на господин Марше. — Аз ще се оплача пред префекта…
— Не сте достоен да имате такъв син — спокойно изрече Барлие. — Нито пък такава съпруга. Жена ви излъга заради вас. Прости ви всичко и излъга. Синът ви искаше да се жертвува заради вас и пое подозренията върху себе си…
— Какво говорите… — започна да фъфли Марше, а лицето му стана пурпурно — какво говорите…
— Истината, господине. А истината е следната. През август, когато жена ви е заминала на гости на роднините си, вие сте проявили аспирации към Анжелик. Тя ги е приела благосклонно. Впрочем това е типично за селските момичета на служба в града. Недостъпна за младежите отвън, тя не е могла да откаже на господаря си. Традицията, господине. Такава е традицията на село. И после всичко щеше да се потули, ако Анжелик не беше забременяла. Разкриването на този факт би било за вас, господин Марше, абсолютна катастрофа. Краят на света. Вие, образецът на всички християнски добродетели, членът на Ръководството на християнските търговци на град Париж — баща на извънбрачно дете? О, не — такова нещо не може да се помисли дори! — Комисарят си пое дъх и дръпна от лулата. — Вие сте предпочели да я убиете и така да ликвидирате въпроса веднаж за винаги…
— Господине… вие… как смеете… господине… — езикът на Марше се преплиташе, а очите му сякаш щяха да изхвръкнат. — Аз…
— И може би щяхте да успеете — продължи Барлие с равен глас, — ако не бяха най-близките ви хора. Ако не бяха тези, които са ви обичали. Съпругата ви и синът ви. Вашият син ви е обичал толкова много, че не се поколеба да поеме подозренията върху себе си. Докато майка му е отсъствувала от къщи, Луи е забелязал вашите усуквания около момичето. Когато вчера разговарях с него, той внезапно съобрази, че именно вае можете да бъдете убиецът. И като добър син взе решение, което му прави чест. Каза ми, че ь деня на убийството не е бил на лекции и следователно няма алиби. Но полицията работи прецизно, господине. Ние установихме, че онзи ден Луи Марше е присъствувал на всички лекции и поради това в никакъв случай не е имал възможност да убие Анжелик Троло. При това положение възникна въпросът (логично, нали, господине?) кого е искал да прикрие той, насочвайки подозренията към себе си. Отговорът беше недвусмислен.
Барлие замълча и започна да чопли лулата си с металното устройство, което беше купил предния ден, за да замени с него няколкото медни телчета, служещи му досега за тази цел. След миг вдигна очи от лулата и продължи:
— Още по-показателно беше поведението на госпожа Марше. Тя просто създаде фалшиво алиби. Не мисля, че е била ваша съучастничка. Но тя бързо е разбрала всичко и е решила да поеме нещата в свои ръце. В действителност госпожа Марше — комисарят леко склони глава пред жената пред него — е била ръководната фигура в семейството ви. Винаги тя е уреждала всички семейни проблеми. Тя ми каза, че сте отишли заедно в бара, напускайки жилището в осем и половина. Излъгахте ме, госпожо Марше. Съпругът ви е дошъл в заведението едва в десет без петнадесет. Това потвърдиха трима клиенти на бистрото… Той е имал предостатъчно време да убие прислужничката. Не е било необходимо убиецът да идва отвън. Анжелик не е отваряла вратата на никого. Убиецът е бил в жилището, а жертвата не е подозирала нищо…
— Нямате право! — изсъска Марше. — Тези глупости сте си ги изсмукали от пръстите! Аз съм невинен!
— Невинните хора не се нуждаят от фалшиво алиби, господин Марше — заяви спокойно Барлие. — Вие не опровергахте жена си, когато тя каза, че онзи ден сте отишли заедно в бистрото. Това в същност и предреши изхода на следствието.
Всички се бяха втренчили в него, а погледите им бяха заредени с омраза. Комисарят отклони очи и започна да прережда безсмислено папките по бюрото си. Вече смяташе да нареди на Льоклерк да изведе Марше, когато телефонът на бюрото му пронизително иззвъня.
Вдигна слушалката. Послуша и рече:
— Добър ден, господин следовател… Разбира се, че не съм ви забравил… Тъкмо исках да ви се обадя. Смятам да арестувам един човек… Казва се Люсиен Марше. Бил е неин работодател… Разбира се, можете веднага да го разпитате. Изпращам ви го с цялата документация… Моля!… Но да, можем да го разпитаме и заедно… Довиждане, господин следовател.
Той остави слушалката върху вилката и инстинктивно изтри леко изпотеното си чело. Ноемврийският дъжд зад прозореца продължаваше кротко да ръми, а мокрият гълъб се разхождаше бавно по перваза.
Информация за текста
© 1976 Йежи Шеверски
© 1982 Лина Василева, превод от полски
Jerzy Siewierski
Barliet i niezywa sluzaca (czyli morderstwo po francusku), 1976
Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009
Издание
Йежи Шеверски. Пет пъти убийство
Полска. Първо издание
Народна култура, София, 1982
Рецензент Огнян Сапарев
Редактор Методи Методиев
Художник Светлана Йосифова
Художник-редактор Ясен Васев
Технически редактор Божидар Петров
Коректор Лиляна Малякова
Jerzy Siewierski. Piec razy morderstwo
Warszawa, Iskry, 1976
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/10413)
Последна редакция: 2009-02-08 17:00:46
