- 1
- 2
слабостта си. Никой не се качи вече при него, селото сякаш бе останало на другия край на света и на отсрещния склон нямаше нищо, освен червена пръст, борове и наполовина скритата под килима от златни иглици пътека. В ушите му кънтяха само отслабващите хлипове и неговият все по-пресипнал глас, който редеше молитви.
Вечерта на другия ден върху пътеката се яви една жена, запътена към него. Гледаше в земята и вървеше леко сведена, шалът и дрехата и бяха черни, но през тъмния плат се просмукваше тайнствено сияние, все едно бе заметнала с нощ утрото. Макар да беше много млада, крачеше с достолепието и гордостта на старица, а сладостта й бе като на узрял грозд и на уханно цвете. Щом стигна до параклиса, тя изгледа монаха право в очите и той усети как рвението му се разколебава.
— Тази пътека не води заникъде, жено — каза той. — Откъде идваш?
— От изток, като зората — каза младата жена. — А ти какво правиш тук, човече божи?
— Зазидал съм в тази пещера самодивите, които вилнееха наоколо — отвърна монахът, — съградих пред свърталището им параклис и сега не смеят да минат през него, защото и те по своему изпитват боязън от Бога. Чакам ги да умрат от глад и от студ вътре и когато това стане, мир Божи ще се възцари из тия краища.
— Откъде знаеш, че мирът Божи не се простира и върху самодивите, както и върху кошутите, и козите стада? — отвърна му младата жена. — Не си ли чувал, че Господ при сътворението забравил да сподоби с криле някои от ангелите и те паднали на земята, заселили се в горичките и от тях се родило племето на вилите и козлоногите свирачи? Други пък останали на една планина и били олимпийски богове. Не издигай като езичниците сътвореното над Твореца, но и не роптай срещу Неговите създания. И благодари в сърцето си на Бога, че е създал Диана и Аполон.
— Моята душа не стига толкова нависоко — каза смирено старият монах. — Вилите изкушават енориашите ми и са гибелни за спасението им, а аз отговарям за него пред Господа Бога и затова ще ги гоня, ако ще и до вратата на ада.
— И усърдието ще ти се зачете, честни човече — усмихната каза младата жена. — Ала не виждаш ли начин да се съчетаят животът на вилите и спасението на твоите енориаши?
Гласът й беше сладостен като флейта. Смутеният монах наведе очи. Младата жена сложи ръка на рамото му и каза с дълбок глас:
— Пусни ме, отче, да вляза в тази пещера. Обичам пещерите и жаля онези, които дирят подслон в тях. В пещера родих моя Младенец, в пещера го предадох без страх на смъртта, за да се роди втори път във Възкресението.
Пустинникът се отдръпна и й стори път. Тя тръгна със сигурна крачка към входа на пещерата зад олтара. Големият кръст се изпречи отпреде й, тя го отмахна внимателно, като нещо съкровено, и влезе.
В мрака воплите се усилиха, зачу се чуруликане и сякаш пърхане на криле. Младата жена говореше с вилите на някакъв незнаен език, може би птичи или ангелски. След малко тя излезе при монаха, който не бе прекъснал молитвата си.
— Гледай, човече божи, и слушай. Безброй малки гърла се обаждаха изпод наметката й.
Тя разгърна полите й и монахът Терапион видя, че в гънките са се сгушили стотици ластовички. Жената разтвори широко ръце, все едно се молеше, и пусна птичките. После каза с чист като арфа глас:
— Хайде, деца мои.
Освободените ластовици се издигнаха във вечерното небе и започнаха да чертаят в него с човки и криле невнятни знаци. Старецът и младата жена останаха някое време загледани в тях, после пътничката каза на самотника:
— Ще се връщат всяка година и ти ще им даваш подслон в моята черква. Сбогом, Терапионе.
И Мария отмина по пътеката, която не води заникъде — все едно е за нея дали един път свършва, щом може да ходи по небето. Монахът Терапион слезе в селото и когато на другия ден се върна, за да отслужи, пещерата на самовилите беше цялата окичена с ластовичи гнезда. От тогава птичките се връщат всяка година, влитат и излитат в църквата, угрижени да отхранят малките си или да лепят глинените си къщички и монахът Терапион често прекъсваше молитвите си и умилен следеше игрите и любовните им танци, защото което е забранено за вилите, е позволено за ластовиците.
Информация за текста
© 1938 Маргьорит Юрсенар
© 1992 Красимир В. Мирчев, превод от френски
Marguerite Yourcenar
Notre-Dame-des-Hirondelles, 1938
Сканиране и разпознаване NomaD, 2009 г.
Редакция: NomaD и sir_Ivanhoe, 2009 г.
Издание:
Маргьорит Юрсенар. Източни новели
Превод от френски: Красимир Мирчев, 1992
Художник на корицата: Здравко Денев, 2003
Издателство „Пулсио“ — СуперМарто, 2003
Второ издание
Marguerite Yourcenar. Nouvelles orientales, 1982
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12234]
Последна редакция: 2009-06-20 23:10:00
- 1
- 2
