Джиновете

        и да си счупат ноктите, крилата
        в решетките и яките стени!

                Отминаха… О, зла кохорта!
                Изчезнаха и вече с яд
                не тропат вън по мойта порта,
                стопи се хилядната рат.
                Но още звекът на окови
                тресе дома ми из основи
                и стенат дъбове сурови
                отсреща там, на оня скат!

                        Някъде те още махат
                        в непрогледните мъгли,
                        но е тъй безшумен махът,
                        че се питаш ти — дали
                        пак щурци не заскриптяха
                        песента си тиха, плаха,
                        или по желязна стряха
                        дъжд неспирно ромоли?

                                Долитат звуци слаби,
                                неясен шум и звън —
                                пастирите араби
                                тъй свирят с рог отвън
                                пред шатрата в полето
                                и от мечти обзето,
                                сънува пак детето,
                                сънува златен сън.

                                        Деца на мрака
                                        и на смъртта,
                                        изчезват сякаш
                                        във вечността;
                                        така вълните —
                                        глух шум в тъмите —
                                        ще доловите
                                        навън в нощта.

                                                Но прибоя
                                                премалял
                                                секва своя
                                                ропот вял —
                                                не жена ли
                                                с вопли вяли
                                                спря да жали
                                                по умрял?

                                                        Тъмите
                                                        мълчат.
                                                        Томи те
                                                        сънят,
                                                        пулсира
                                                        всемира…
                                                        Замира
                                                        шумът.

[28] август 1828

,

Информация за текста

© 2002 Кирил Кадийски, превод от френски

Victor Hugo

Les Djinns, 1829

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2010

Издание:

Виктор Юго. 21 стихотворения

Подбор, съставителство и превод от френски: Кирил Кадийски, 2002

Издателство „Нов Златорог“, 2002

ISBN: 9544921776

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14955]

Последна редакция: 2010-01-11 08:20:00