трябваше да застане неподвижен. Знаеше, че тогава това парообразно присъствие ще се сгъсти в думи и ще се излее обилно в съзнанието му. Окъпа се, почака да изсъхне, облече си други дрехи, които сам бе изпрал в ручея; по чистите им избелели влакънца бяха полепнали няколко червеникави песъчинки, все едно обредна сол. Приседна неподвижно на ниския широк праг и се заслуша. Една вейка се бе потопила донякъде в локвичката на вдлъбнатото каменно стъпало. Повеят докосна върховете на дърветата и искрящи в зелено, листата по високите клони наточиха ръбчета на слънчевия брус. Тишина обгърна всичко. Станли се облегна на вратата, почуди се кое какво е всъщност и се предаде на радост, неотличима от страха.
Гората се разтроши. Иззад дърветата изскочи Морис и запъхтян се втурна към него, разтърси го, наруга го:
— Опозори ни! Направи ни за смях!
Станли не можа да отговори, толкова здраво бе притиснат в зелените жилчести обятия на това, което почти го владееше. Вдигна поглед към брат си и видя одухотворена треска, пламнала розова кожа, която болезнено изсушаваше свежия му мозък.
— Какво ти става? Детето така се е уплашило, че дни наред дума не обелва. Бърни се мъчи да те отърве от затвора. Идват след мен. Аз изтичах да те накарам да се облечеш.
Но той си беше облечен. Макар да се изкушаваше да запротестира, а пък и долавяше, че Морис очаква отговор, той все пак реши да не осквернява своя дял от горската тишина. Извърна глава и видя правите сенки, които се появиха в другия край на папратовото езеро. Бърнард, двамата му сина, настръхнали като хрътки, третото момче, подплашено и зашеметено сред пороя от недоразумения. Имаше и още двама мъже. Единият беше с винени панталони, риза на зеброви шарки и слънчеви очила, които сега свали. Беше Том, върнал се от Калифорния, облечен по-чудато и от отшелник. Другият човек беше в сив костюм: с новото си избистрено виждане Станли разбра, че той е санитарен инспектор или пълномощник на стоманодобивната компания. Видя ги, сякаш застанали сред море със стъклена крехкост, събирано капка по капка в безмълвие. Сетне се спуснаха към него и екна тумтене, бръмчене, грапав гръмлив грохот.
Информация за текста
© 1965 Джон Ъпдайк
© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски
John Updike
The Hermit, 1965
Сканиране: moosehead, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Джон Ъпдайк. Задачи
Народна култура, София, 1985
Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев
Водещ редактор: Светлана Каролева
Съставителство: Жечка Георгиева
Библиотечно оформление: Николай Пекарев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15371]
Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00
1
Многогодишно растение с широки листа и неприятна остра миризма. — Б.пр.
