Мракът

всепроникваща, безлична мощ като светлистите петна, които оживяваха стените на стаята му, преди градът да притихне съвсем.

Сиянието на стените сега вече бе синкаво, сякаш жълтата съставка на зеленообагрения мрак се оцеждаше от него. Все още в сигурната длан, той се престраши и като се обърна полека-лека на една страна, допря колене до бедрата на жена си, заголени изпод усуканата нощница. В своя понякога неспокоен сън тя обикновено се сгушваше като плод в майчина утроба, с гръб към него. А той, обърнат към нея в същата поза — готов при всеки омразен пристъп на ужас да се отпусне по гръб, — полекичка се намести, все така допрял колене до нейната мека плът — халката, за която връзваше рибарската си лодка към нея. Бе спуснал клепачи. В един миг ги повдигна, но прозорецът тутакси му се озъби с ясно очертани зад стъклото листа и той отново затвори очи. Хрипливо скриптене в гърдите му, облекчаващо и познато до болка, се смеси с птичата песен, подета зад прозореца, сякаш мелодично скрибуцане на стан от сурово, скърцащо дърво.

Усмихна си се, видял за миг как обгръща с вдървени ръце огромния палец до лицето си.

Започна да му става притеснено в тая поза. Жена му се размърда неспокойно и така изниза въжето, което го прикрепяше към кея. Внимателно и боязливо, сякаш тялото му бе сглобено от различни елементи, всеки от които можеше да отклони параболичното му движение, той се извъртя по корем и се отпусна върху мрака под себе си, като че притискаше към тепиха някакъв изнемогващ противник.

Панически страх внезапно повдигна сухите му клепачи. Надзърна през рамо към петната, които досега будуваха заедно с него. Един стол с нахвърляни дрехи вече се бе откроил като стол, ясно отдалечен от стената. Разбра, че в стаята му се е появил нов властител, различен от другите; той нахлуваше не косо, а фронтално — смело и упорито; не се промъкваше крадешком, а влизаше със самочувствието на повикан, сипваше се като фин, съвсем бавно разпръсващ се прах, който изжулваше от сивите стени полепналата илюзия, излъскваше вещите и ги превръщаше в островчета. Сега вече се почувствува освободен от нощното си бдение, и успокоил дъх, разбра, че не след дълго ще се изплъзне между пръстите на исполинската ръка и ще потъне в блажен унес като пригладена гънка на раздиплена черна коприна.

,

Информация за текста

© 1964 Джон Ъпдайк

© 1985 Димитрина Кондева, превод от английски

John Updike

The Dark, 1964

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985

Редакционна колегия: Йордан Радичков, Жени Божилова, Димитър Коруджиев, Росен Босев

Водещ редактор: Светлана Каролева

Съставителство: Жечка Георгиева

Библиотечно оформление: Николай Пекарев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15369]

Последна редакция: 2010-01-21 23:30:00