се, сега със сцепена устна и отекла буза. Розовоокият албинос Ребан. Фанатичната млада жена с див поглед и бръсната глава, чието име тъй и не научи.
Изглежда премахнаха затруднението. Рулке провери какво са направили, пак скочи върху машината, побутна леко лостовете и се усмихна. Гашадите се изнизаха, в залата останаха само тя и Рулке. Той може би очакваше поредната изненада от нея, но Каран не бе намислила нищо. Какъв смисъл имаше да бяга, без да е постигнала онова, за което бе дошла? Вече не се боеше за себе си.
В разговорите си с Лиан, Рулке често бе проявявал някакво весело презрение. Сега обаче наблюдаваше Каран предпазливо и тя изведнъж осъзна колко нелепо е положението. Усмихна се. Не вярваше той да се плаши от нея, но се чувстваше неуверен. Тя се различаваше от другите му врагове. Ако знаеше колко всъщност й бе провървяло преди и що за безсилен враг има насреща си…
А Рулке като че се притесни от усмивката й. Очевидно искаше нещо от нея и не знаеше как да изтръгне съгласието й.
— Защо се смееш? — изрази той недоумението си. — Имам пълна власт над тебе.
— Но не си убеден в това — възрази Каран. — Безпокоиш се как бих могла да постъпя, затова ми е смешно. Приличам на стрелец, който е пуснал единствената си стрела, и няма какво друго да прави, освен да чака с празни ръце.
Той млъкна задълго. Накрая тя се престраши и попита:
— Какво искаш от мен?
Гласът й трепна накрая и сега беше негов ред да се засмее. Хвана я за рамото и я побутна към диван в дъното, където имаше и масичка, отрупана с пълни блюда. Каран седна сковано колкото се може по-далеч от него. Това също му се стори забавно.
— Бих могъл да те употребя за какво ли не — подхвърли Рулке многозначително.
Тя се вторачи в очите му.
— Не се съмнявай, че ако се опиташ, ще те улуча с ножа не където те е ударила Елиенор, а по- долу.
Той незабавно стисна двете й китки с пръстите на едната си ръка, ухили се на нейната безпомощност и й отне ножа.
— Не ме разигравай! — побесня Каран. — Щом толкова настояваше да дойда тук, има някаква причина. Според тебе притежавам дарба, която ще ти бъде полезна. Явно не успя да прехвърлиш и Лиан там, където искаше. Как тогава ще насочиш машината си към далечните места, които са истинската ти цел? Аз съм ти необходима за това.
Усмивката му избледня.
— Старателно са те подготвили.
— Никой не ме е подготвял. За какво друго ще ме искаш? Хората с дарбата на усета се срещат рядко. Знам добре, че моите способности са неподатливи на принуда. Безполезна съм ти, ако нямаш моето съгласие.
— Май подценяваш и силата, и решимостта ми. Веднъж вече те принудих!
Рулке, изглежда, не бе схванал какво се бе случило в гората близо до Нарн, но тя реши да не го осветлява по въпроса.
Настъпи тишина. Каран опразни ума си от всякакви мисли, обърнала към себе си всички чувства и опасения. Рулке я гледаше и не продумваше. Чуха гърмеж и още една осветителна ракета озари небето. За миг тя го видя отчетливо — всяко косъмче в ресниците, всеки белег и бръчка. Осъзна с изумление, че въпреки всички изсипани върху му хули, у него има благородство. Каква сила на характера излъчваше това лице, каква мощ огряваше очите, каква устременост към целта. Погледите им се срещнаха и тя изпита в пълна степен първичното му обаяние. После устните му трепнаха, белнаха се остри зъби и Каран пак се стресна — у него може би се криеше и хищник.
Рулке се взираше в Каран със същото изострено внимание. Наглед беше толкова дребничка и млада. В прадедите й от коренната раса нямаше нищо забележително. Знаеше, защото бе възложил на гашадите да научат всичко възможно за нея. Просто стар род, едва цивилизован според представите на самия Рулке, пък и склонен към безумие — доказателство за това беше и нейният предтеча, струпал грозната купчина камъни, в която се намираха. Но потеклото на баща й стигаше чак до Елиенор. Оставаше една загадка. Откъде се бе взела нейната дарба за усет и най-вече изумителната й способност за създаване на мисловна връзка? Аакимите нямаха такива заложби.
Където и да се криеше разковничето, той не разполагаше с друг носител на дарбата, която бе открил у нея още в Нощната пустош. Трудно щеше да и намери заместник. Нямаше време. Трябваше да научи още подробности за Каран.
Каран още се взираше в него. В погледът й не се четеше нищо, тя се молеше лекичко и хапеше горната си устна. Трепереше. Студът хапеше до кости в тази зала с прозорци без стъкла. Скръсти ръце на гърдите си и се облегна, като с мъка удържаше паниката. Бе абсолютно беззащитна пред Рулке, като бебе пред чакал.
— Досещам се за какво копнееш — поклати глава той. — Искаш да се върнеш в онова порутено имение, където кокошките мътят из стаите, за да си навъдите дечица с твоя любим летописец.
Каран поруменя.
— Защо осмиваш живота ми? Ти си онзи, който не спира да говори, че иска да съхрани своята раса. Но щом бездруго съм тук, ще постъпя както намеря за добре. Трябва да се опълчваме на тираните, иначе всички ще бъдем поробени.
— Празнословие! Чуй тогава още един принцип — свободата е анархия и никому не носи добро. Само аз мога да ви дам мира и безопасността, които са ви толкова скъпи.
— Ти ни предлагаш робство и смърт! — троснато изрече Каран.
— Позволила си да те залъгват с приказки, измислени да плашат децата. Защо да съсипвам онова, което искам да владея? Под моя власт не би имало войни, няма разни дребни народи да се дърлят и да пилеят силите си в ежби.
— Ти ще унищожиш всичко, което сме съградили.
— Красотата на Сантенар е в неговата култура, в разнообразието. Ще ги съхранявам. Ако ни познаваше, щеше да си убедена в нашата любов към изкуството и историята. Аз предлагам мир. Щом подчиня всички сили, скрити в тази машина, ще въведа ред в Сантенар. И ти можеш да участваш в това, ако ми помогнеш.
— Носи ти се такава слава, че не разчитам на твоите обещания. Не искам да имам нищо общо с твоя свят.
— Дори Готрайм ли не искаш?
— Искам само онова, което вече ми принадлежи.
— Тогава ще го запазиш, щом само то ти е нужно. Стига да ми помогнеш. Иначе…
— Ето, върнахме се към заплахите. Предпочитам да си откровен.
— Кой друг ще ви наложи мира, който не постигате от пет хилядолетия? Няма да е Фейеламор, този свят не я интересува. Ако тя осъществи целите си преди мен, цялата ви планета ще бъде опустошена. Какво да кажем за другите ти приятели? Игър е куха съдина, озлобен и умопомрачен глупак. Неговите войни и интриги са средство да се докопа до мен и сбъдне ли се някога мечтата му, ще се спаружи вътрешно като спукан балон. Тенсор ли? Безнадежден окаяник. И малкото, което аакимите имаха, беше прахосано под неговото водачество. Назови ми някой по-подходящ.
— Мендарк? — напомни Каран, макар че името му нагарчаше в устата й.
— Та той целият е изтъкан от поквара! Виж в какво се превърна Туркад под негово управление и ще разбереш какво би донесъл на Сантенар.
Каран не отговори.
— Аз и никой друг — меко я увери Рулке.
— И какво искаш?
— Не чу ли моето сказание? Искам моята раса да има бъдеще, нищо повече.
— От Преданията научавам друго!
